Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2014 21:12 - От малката Виена до малкия Париж; и новите транспортни връзки
Автор: u4itel Категория: Други   
Прочетен: 1414 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.06.2014 17:09


 Въпреки че обичам сама и с приятели да си организираме екскурзия, този път реших, че за такова близко разстояние ще ми е по-изгодно да се доверя на туристическа агенция (по принцип, след като обичам да изучавам чужди езици и историята на местата, които посещавам, смятам, че и на чуждо място някак ще се оправя). Може би единственото нещо, което ми липсваше по време на екскурзия от агенция, е вкусване на местно ястие от местно ресторантче, където си отишъл не да опиташ съвършенството, а практичното и евтино, така както местният жител би направил вкъщи, когато е изморен от работа и плащане на разходи. Но си казах, че до Румъния българин би отскочил, за да опита от истинската жива атмосфера, когато не си е поставил за цел да разгледа много за малко време, а в Букурещ имаше какво да се види image и сега това бъдейки факт, си спомням за прекрасния ден, в който се насладих на красотата на този град и липсата на горделивост, а равно третиране, от страна на румънците. И защо ли такова нормално третиране трябва да ни учудва? И българите не гледаме отвисоко на румънците, по едно и също време влязохме в ЕС, имаме еднаква религиозна насоченост - православието и ... кирилицата до средата на 19 век. Има и не малко близки думи.
 Предупреждавам, че ще опиша с думи по-добре Букурещ, тъй като Русе и Видин се очаква да са ни по-познати. Няма да опиша Гюргево, който не беше обект на нашата екскурзия.
 Букурещ е взаимствал много от стила на Франция (най-вече Париж), защото духът на Букурещ знае, че прогресът не почва от вчера и че на красивото трябва да се даде голямо поле за изява. imageИзява, която ще търси и най-осъжданата от румънците личност - Николае Чаушеску. В града обаче присъства и скромният дух на Православието, който ни подсказва, че не сме в пищната Виена, която би загубила част от пищността си, ако изключим известните й катедрали. Но нека оставим Виена настрана за момента. Тези от вас, които се прехласват по по-славната и мрачна Европа с изящен архитектурен стил, бих посъветвала да изключат градските храмове, които са еквивалент на източноевропейските манастири - защото една несвободна и потисната от друговерски владетели страна не може да се изрази архитектурно на издигащи се до небесата каменни стени. Ако не ви харесва назадничавостта на България в архитектурата, то това зависи от нас и сега, защото религиозните храмове в съвременния отърсен от различия свят не са притегателна сила за забързания, търсещ връзка с ненатрапчивото, човек. Да решим задачата за красотата и удобството в нашия град - на това можем да се научим от жителите в Букурещ - пускането на метрото им датира от 1979.
 В Букурещ има къде да се забавляваш и едно от местата за семейно общуване и забавление е Природо-научният музей "Григоре Антипа"image, макар че става спорен с препарираните си експонати. Явно е, че навремето нашите предци не са мислили за това и затова всяко препарирано животно е с дата от време на неособено цивилизованите възгледи за животинския свят. Но нищо не е за изхвърляне и е по-добре да пазим старото, отколкото да го осъждаме ... Повече информация не е излишна за клетото животно, за което четем на съвременни тактилни екрани с версии на румънски и английски. Това е един прекрасен музей, който всеки гост на Букурещ, интересуващ се от биология, трябва да посети.
  Няма начин човек да не се сети за Чаушеску, минавайки по обширните булеварди на Букурещ - на тези булеварди той опитва да пресъздаде разкош (особено с множеството фонтани по копието на "Шанз-Елизе" - булевард "Обединение" (някога познат като "Победа на социализма"), което е и по-обширно от оригинала). Диктаторът, който предизвиквал насмешка със себелюбието си, все пак изчиства външния дълг на Румъния - имал обаче възможността да властва дълго, за да експериминтира и действа на принципа проба-грешка-пак проба. Известният испански художник и скулптор Салвадор Дали в своя телеграма до Чаушеску (изпратена от Ню Йорк) с поддържащо ниво на възхвала го поздравява за "изобретяването на президентския скиптър". Чаушеску обаче не разбира иронията за такова незначително "изобретение" и наистина се чувства поласкан. Все пак екзекуцията на Чаушеску и съпругата му можеше да им предаде образ на мъченици, но съобразно възможността от линч заради поне нехайството им към глада на народа можеше да им донесе не по-малко мъчителна смърт. Ясно е, че съдбата на Румъния бе свързана с отварянето й към света; и никой и нищо не можеше да спре това. Заплатеният с глад и лишения Дом на народа обаче трябва да остане - поне да радва туристите и днес за това, че са посетили втората по площ в света сграда след Пентагона. image
Можем само да се наслаждаваме на красотата на големите полилеи, килими и зали с картини и столове, без да си даваме сметка как се постига това. image (за снимки вътре се плаща предварително, както и сторих) Задължително посетете тази сграда, която днес се помещава от Парламента, защото панорамната снимка на един от балконите си струва, а и правото за снимане от него е напълно безплатно. Работите по тази огромна сграда като че ли никога не ще спрат, като не броим етажите под земята, които предлагат бягство на обитателите му с добрите си транспортни връзки. Може само с успокоение и завист да си кажем, че улесненото бягство, което метрото предлага, е тласнало румънските комунисти да ни изпреварят в строежа на метро и пускането му.
 Несъмнено много ще се развеселите в
Музея на селото. В хубавия септемврийски ден, на който случихме, се наслаждавахме на духова музика и кокошките, които обикаляха безгрижно - от такива кокошки очаквайте вкусни яйца! Видяхме уютни къщи, воденици, изкуствено езеро. Измежду къщите се продаваха вкусни хлябове, захарни изделия и др. - като на истински весел панаир.
 В свободния от общо разглеждане час похапвахме в заведения за бърза закуска в центъра на града. Не потърсихме обаче приятните вкусотии на таверните - еквивалент на нашите механи. А после разгледахме Патриархалната катедрала - в захлас не чувстваш как времето минава, а после пак в автобуса.
 Няма начин минавайки из града, да не се сетиш за братята Евлоги и Христо Георгиеви - известни с благотворителността си към болници и училища и като спомоществователи на Софийския университет. Големите богаташи или големите поддръжници на идеята за помощ от Русия гледат от вечния си дом на другия бряг недалеч от Гюргево към смелите загинали патриоти, погребани в Русе и жертвали се за идеята, че сами ще освободят България. Кой е бил по-близо до истината, не е важно - когато работиш за народа си. Русе има своя чар - озеленяването му показва майсторството и естетиката, сливане с природата. image imageОрнаментите по сградите с фигурки е типична за виенския стил, докато при
парижкия се търси допълване на сграда и градина - романтика и аристократичност от ковано желязо по портите.
 Румънците обичат Видин. Не вярвате ли? Какъв по-хубав начин да покажеш любовта си от това да дадеш на някого възможност да избира? Сега видинчани избират между софийското летище, близкото сръбско летище и това в Крайова. Цената на билет до там е малко над 15 лв. Цената е по-ниска, отколкото за същото разстояние с влак от Франция до Германия - над 20 евро, но там автобусите предлагат за по-малко, а де не забравяме и за различните стандарти на живот. Все пак предлага се нелоша цена. Но от гарата за летището има още малко над 7 км, които са удобни единствено за таксиметрови автомобили.

Източници: всички снимки тук са семеен архив (не ги използвайте без позволение от мен); информация от Уикипедия и
http://www.onlineruse.com/history/architecture.php


Тагове:   Букурещ,   Русе,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4itel
Категория: Други
Прочетен: 309673
Постинги: 197
Коментари: 137
Гласове: 621
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31