Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2016 21:07 - Макао - повече от азиатски Лас Вегас
Автор: u4itel Категория: Туризъм   
Прочетен: 1439 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.12.2016 18:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Сега отново описвам моя престой в Китай и започвам с малкоизвестното Макао, което ще ви омае не само с многото казина. Ще разкажа за един икономичен престой с повече култура и безплатни дейности, а не бляскави вечери. И ако си мислите, че в Хонконг е скъпо, когато пристигнете в Макао, ще си промените мнението - още по-скъпо е. Трябва да се отбележи, че цената на нощувка за двама в нормален хотел в Макао започва от 60 евро, а в Хонконг започва от около 30 евро. Бихте казали, че цените в Хонконг са съвсем нормални - защо непрекъснато ни казват, че там е скъпо. Всъщност там са скъпи наемите на апартаменти, които са почти равни на хотелските цени - 900 или там някъде евро на месец за апартамент са много.  
 Макао можете да посетите, пристигайки с ферибот от Хонконг, чията цена е много добра или хеликоптер, като последното е по-скъпо, но казват, че цената на хеликоптерните полети в световен план е изгодна. Аз обаче не пристигнах от Хонконг, а от главен Китай, град Чжухай, тъй като моята виза бе с възможност за многобройни влизания. Въпреки че Макао е в Китай, такова влизане (от главен Китай) в него се счита за прекратяване на визата Ви за Китай - ако е с еднократно влизане, така че внимавайте как ще планирате визитата Ви в Китай. Ако посещавате единствено Макао и Хонконг, нямате нужда от виза.
 Да обмените пари в Макао не е трудно, както в главен Китай. Можете да имате „патака“ лесно от валутните бюра, докато в главен Китай е възможно само в банките, да не говорим, че обменът от юан е труден или невъзможен без присъствието на китайски гражданин - Ваш приятел или документ, удостоверяващ произхода на парите и платени данъци. Но такива грижи нямате нито в Хонконг, нито в Макао.
 Тук пиша за Макао, но на кантонски и даже на мандарин е Аомън. Откъде идва това име тогава? Причината е, че когато португалците пристигнали в началото на 16 век на това място, се натъкнали на храм, посветен на богинята А-Мао. Те задали въпроса „Какво е това място?“, питайки за името на населеното място, а тамошните отвърнали за името на храма - А-Ма-Гао (заливът на А-Ма), което португалците дочули по начин „Макао/у". Така го знаем и до днес всички „западняци", както ни наричат китайците.
 Невероятно топъл климат и песен на цикади посред астрономическа зима Ви приветстват. Но през лятото и ранна есен природата не е милостива с тайфуните си - този период не се препоръчва за туризъм там.
 Храната е вкусна, европейският тип хляб не е сладникъв, а съвсем по европейски. На добра цена се купуват дефицитните в главен Китай течни шоколади за мазане и друг вид шоколад, който обикновено китайците не ядат - не харесват шоколад, особено с мляко. Добре е да се купува от супермаркетите или веригите за бързи закуски, защото в ресторантите цените са много високи. 
 Ние обаче търсехме Павилиона на Голямата Панда. Плаща се някаква символична цена, за да видите мъжка панда, като по-рано е имало и женска, докарани като малки мечета там. В този така наречен Сеац Пай Ван парк има и безплатен зоопарк, освен мечката. Има и безплатен музей. Там може да се иде с автобус или такси - ние отидохме и с двете, макар че едва разбрахме къде се хващат автобусите и в коя посока. И с двете, защото спряхме на едно незнайно място, когато младеж от Пекин ни преведе, че сме изпуснали спирката. Оказа се, че говорейки мандарин, а възрастните, които му отговоряха - кантонски, някой от тях не е разбрал, а и бяха притиснати от малкото време. Затова взехме такси.
 После, разбира се, се върнахме с автобус. Но ето ти пак нужда от такси - къде е хотелът, за първи път щяхме да го видим. Нашият подслон не можеше да се нарече хотел. За гостоприемницата прочетох в блог, подобен на моя и видях, че има такава - с цена за малка стая за двама с вътрешна чешма от около 28 щатски долара в центъра на старинно Макао и около всички забележителности. Но това беше най-лошото място, където някога съм отсядала (все пак имаше някакъв Интернет), защото бе без тоалетни на етажа, а един етаж по-долу, с неотварящ се прозорец, но с общ таван и стени, които не стигат до тавана. Всъщност стените бяха шперплатови или боядисани витрини, като боята гарантираше предпазване от любопитни погледи. Но шумът, хъркането бе споделено, както и светлината от всяка индивидуална килийка се разпръскваше над общия таван. Никаква интимност откъм звук и горко Ви, ако искате някаква романтика, ако сте двама. Комари през февруарския ден не липсваха, но с успокоение видях, че намазване с ментова или евкалиптова паста за зъби по тялото даде резултат, а за следващия ден си купих спрей за тяло. Ние минахме две нощи във вцепенен сън от дневните ни скитания, така че тези несгоди бяха търпими. Гостоприемницата се казва Сан Ва и има свой сайт. Убедена съм, че някой нискобюджетен турист ще ми е благодарен за даване на името й. Само си представете каква е разликата в цената на нощувките само на килиметри от центъра на Макао - в съседен Чжухай, намиращ се в главен Китай, нощувката в приятен хотел ни струваше около 22 щатски долара. Пресичаш пеша някакъв Граничен пункт в рамките на час-два и се озоваваш при големите цени. Е, не можех да нощувам в главен Китай и всеки ден да преминавам пункта, много би ме изморило.
 В Макао има много безплатни музеи. Та трите дена там ни бяха запълнени. Търсиш някакъв музей, а се натъкваш на една от многобройните църкви, търсиш църква, а ето ти музей. Скиташ се, по-добре пеша из малкия културен център и намираш нещо интересно сред криволичещите еднопосочни улици, където автомобилите карат върху лявото платно. И да се чудиш защо карат вляво, не можеш да направиш аналогия с Португалия. Правят го, защото внасят автомобили с десен волан направо от Хонконг. Невероятни са парковете и музеите - Музей на корабоплаването, храмът на въпросната богиня-„кръстница“. Виждаш и разкошната Къща на Мандарина - китайски императорски служител, като самата къща е с непретенциозен вход, но отвътре е разкошна. Както почти всичко - вход свободен.
 Някъде в стръмнините се провеждат мотоциклетични състезания понякога, а в ниското се натъкваш на още музеи и паркове с името на португалски мореплаватели. Някъде наблизо е и Музеят на чая. Ухание на чай и блясък на порцелан - вход отново свободен.
 Напускахме Макао, а по пътя към ферибота ни за Хонконг се виждаше Научният център на Макао, в който има триизмерен Планетариум - той не е отворен всеки ден, както и други музеи има различни почивни дни. Спираме някъде, където го виждаме и до един площад с голям лъскав лотос от метал. Той е разцъфнал, защото символизира пълната независимост от чуждестранна колониална власт, ознаменувана през декември 1999. До този площад са и Музеят на виното - с португалски експонати и Музеят на Формула 3 - с безплатен вход. Формула 3 съществува и до днес в Макао, тя е за млади пилоти и е била трамплин за А. Сена, Шумахер, Хакинен и други.
 Ще попитате „Говори ли се португалски там?“ Не много, той се учи най-вече в частните детски градини и училища, като видях учителки-португалки или бразилки с деца. Децата на една детска градина се държаха едно за друго по странен за мен начин - всяко беше хванало крайчеца на широкополата престилка на друго дете. Децата от групата, изглеждаше, бяха около 50 процента некитайци.
-- Снимка: цветя преди Граничния пункт в Чжухай
image
Снимка 2: Руините на катедрала „Свети Павел“:
image
Снимка 3: Гледка от Морския музей:
image
Снимка 4 и 5: Къщата на Мандарина:
imageimage
Снимки - Разни:
imageimage
imageimage
imageimage
imageimage
Снимка: Пред зоопарка и Павилиона на пандата - има истинска панда с визита на символична цена
image




Тагове:   Макао,   макау,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4itel
Категория: Други
Прочетен: 309641
Постинги: 197
Коментари: 137
Гласове: 621
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31