Историята на Елзас, регион намиращ се във Франция, е история на усет за промяна, отричане и преход. Това е област или регион, който носи заряда на различието и толерантността към различието.
Историята на фактическото френско владеене започва от Вестфалския мирен договор (през 1648 г. и отбелязващ края на Тридесетгодишната война - война преминаваща от хабсбургска коалиция срещу антихабсбургска коалиция към сблъсък между католици ипротестанти), според който голяма част от Елзас отишла под френска власт (а преди това Елзас бил 8 века част от Свещената римска империя на германската нация). Останали автономни само няколко елзаски града. През 1681 г. паднал и Страсбург под френска власт. И тъй като Елзас бил изключително опустошен от войни и болести, то подобрението на качеството на живот се приело толкова радушно от елзасци, че в края на 18 в. те се чувствали повечето французи.
   След края на Франко-пруската война - през 1871, Елзас отново попаднал в германски земи. Заедно с част от (Горна) Лотарингия, която била отсъдена по същото време на Германия - виж предната статия за Лотарингия в този блог - те образували една административна област, наречена Елзас-Лотарингия. Но не за дълго. През 1918 г. по силата на Версайския мирен договор, когато е краят на Първата световна война, и Елзас, и Лотарингия остават за Франция.
   От къде обаче тръгва френското самосъзнание на елзасци? То идва от тяхното противопоставяне на  нагласи и виждания с тези на останалата Свещената римска империя (чийто приемник е Германия). През 1438 и 1439 година настъпила чумна епидемия. Най-незасегнати се оказали еврейските общности. Те се отличавали вероятно с по-хигиенни навици и задружност, но в това потомствените поданици на империята видели прозрение, че може би евреите отравят водата в кладенците. Елзас обаче имал друго мнение. Той не виждал смисъл в подобни обвинения, както и в следващите гонения на евреите. Другата причина елзасците да се отродят от империята е, че те наистина се смесили генетично с французи - като спасение от Стогодишната война между Франция и Англия много французи имигрирали в Елзас, това станало около средата на 15 век.
   Великата френска революция заварила Елзас вече във френско владение. От духа на Революцията настроенията се очертавали от възхита към по-неясни, а през Якобинската диктатура (1793 - 1794 г., когато са екзекутирани близо 40 хил. французи) много елзасци емигрирали в Германия.
   От 1871 до 1918 г., когато се установила Елзас-Лотарингия със столица Страсбург (Страсбург е в днешен френски Елзас), на елзасци не се понравила задължителната военна служба и ограничението за използване на френски език.