Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02 19:37 - Насилствен и доброволен хомосексуализъм
Автор: u4itel Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 433 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 06.02 11:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 През 18 в. едно произведение на Моцарт (но със сюжет на Готлиб Стефани) "Отвличане от сарая" завладява наивната Западна Европа, без да си дава сметка, че харемът не е място за романтика, а за сексуално робство, а за да се държат от различни националности жените живи, лесбийството се насърчавало, особено след като първата жена на султана по своя преценка за хубост избирала жената на зажаднелия си мъж и ако не е добра в преценката, следвало наказание (жените били с ранг "кадин" и "икбал). Другото насърчение за хомосексуално поведение било към еничарите: любов докрай особено към султана, непрекъснато контене с нови дрехи и тези откраднати християнски бойци от млада възраст нямали друга връзка - нито чувствена, нито роднинска. Западна Европа потривала доволно ръце, че с такива сексуални занимавки и идеи за поробване нямало кой да ги спре да колонизират. Да се чудиш защо в часовете по история в урока "Феодализъм по българските земи" ни учеха за спахиите и ленната им система, мъчеха ни с чуждици, вместо да ни кажат, че "кючек" идва от танцуващ мъж-травестит, който прави движение с корема си. Знае се, че и заможните турци, както и древните гърци, си взимали за любовник младо момче, понеже момчетата се смятали за трети пол, който мутира в един от основните два. А през 15 век на Пазара за роби в Константинопол излагали робите голи. Имало и чернокожи африканци - на безценица. Пазителите на харема (евнуси) задължително били чернокожи, защото бял мъж трудно оцелявал при скопяването. Турската жажда за русо маце се превърнала в реалност през 1627 с отвличане на скандинавци за колониите им в Северна Африка, но целта по-скоро била не сексуална, а искане на откуп.

  Но вместо да се взираме в насилствено изкривяване на сексуалността, нека се спрем на света (утопичен и немалко наивен) на хомосексуалните. Едни от най-близките до днес автори, писали истории за хомосексуализъм, са Оскар Уайлд, Марсел Пруст, съвреме
нничката ни Фани Флаг с "Пържени зелени домати" (скоро последната книга получи продължение, след повече от 40 г.).

 Нека първо се спрем на личността Оскар Уайлд, за когото повечето твърдят, че бил хомосексуален, а някои казват, че бил бисекс., понеже имал брак и двама синове. Но важното е да се отбележи, че той първи дръзко говори за типичния успял мъж на времето си, който дружал с мъже и питаел хомосексуални чувства и най-вече към доста млади мъже, подобно древногръцката практика. Но на около 41 г. той (който почива на 46) бил изправен пред съда за неприличен живот от бащата на свой любовник-аристократ, като последният бил 16 г. по-млад. Имало и веществено доказателство - стихотворение на Уайлд "Две любови" и фразата, която той обяснил прец съда: "Любов, която не се осмелява да назове името си." Той невинно обяснил, че това е наставническа любов на възрастен към млад, макар че обектът на любовта му бил разглезен аристократичен нехранимайко, чийто родители с витаещи слухове се притеснявали да оженят, въпреки че тази връзка наистина поукротила синчето. (ТУК съм пропуснала да кажа, че първо Оскар Уайлд завежда дело - срещу бащата, за клевета, по-скоро публично унижаване, информирайки хората за евентуална хомосексуалност, а имало и свидетели, които при втория процес (този път от бащата на любовника му) и третия (заведен от държавата) заговорили. В крайна сметка 
третият процес завършил зле са писателя Уайлд - 2 г. труд в затвор, а и срамът го принудил да бяга после (след изпълнението) във Франция. По-рано жена му с децата му забягват в Швейцария, сменяйки фамилията им от срам.) Обаче малко преди започване на фаталната връзкa, той публикувал един роман, който много "загатвал" за хомосексуализъм - "Портретът на Дориан Грей". Централна тема е темата за жаждата за удоволствие, която води към егоизъм и падение. Дориан Грей сякаш е самовлюбен. Убивайки художника и надминавайки очакванията на лорд Хенри, той не знае какво е любов и честно съществуване. Не е ли обаче романът просто протест срещу криминизирането на хомосексуализма във Великобритания (в съседна Франция още покрай Френската революция се спира преследването на хомосексуалните)? Даже по-късно, при процеса, приятелите му го съветват да избяга и заживее във Франция, но той решава да се бори. "Портретът на Дориан Грей сякаш казва: по-добре да си влюбен в човек от твоя пол, отколкото в самия себе си.

 
Марсел Пруст (френски писател в нач. на 20 век) написал поредицата в "Търсене на изгубеното време" в четвърти том на същата, наречена "Содом и Гомор", той обяснява различните аспекти на сексуалността, включително хомосексуализъм и лесбийство. И макар да описва поведнието на хомосексуални мъже около себе си, той не намеква за своите бисексуални наклонности - описва обектите си като изнежени и игрaещи роли на жени. После се спира на интимната си приятелка Албертин, с която за малко не се жени, но милото му мамче попарва връзката с критики и ревност. А малко преди това Албертин се държи изключително ласкаво с друга жена. Остава въпросът дали не го е правела нарочно, за да го отблъсне, тъй като макар и небогата по произход била аристократка, а евентуален брак с него не би бил изгоден. Самият Пруст бил бисексуален, но повече хомо- и в писмо до приятел казва, че може да създава хомосексуални литературен герои, но не би заговорил за себе си. (Посочвам, че дори в поредицата "Хари Потър" има хомосексуални герои: Дъмбълдор и Гриндълуолд.)

 Нашата съвремен
ничка Фани Флаг открито разказва за своите по-други наклонности и затова не намира съпруг, за разлика от други лесбийки, които бързичко и тихо се омъжват с по-голяма самоувереност от на хетеросексуалнитe. Но пък романът й "Пържени зелени домати" разказва как две жени в нач. на 20 в. отглеждат дете, а едната е с мъжко поведение. Филмът обаче разказва за голямо приятелство, по което една дама би въздишала и би си казала "какви невинни хубави времена на дружба" и както прочиташ блогове, разбираш, че децата на онези зрителки са били по-просветени и казвали "мамо, те са лесбийки", та колкото поизкривен, за разлика от книгата, да е филмът. Книгата набляга все пак, че връзката е рядка, както всъщност е и в живота. Дали природата не създава такива хора, за да намали числеността на хората? Обаче не е много обичайно, че понякога на хомосексуалните и едно дете не им стига, лъжат партньора си и децата си.  


Тагове:   НАКЛОННОСТИ,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4itel
Категория: Други
Прочетен: 309673
Постинги: 197
Коментари: 137
Гласове: 621
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31