Лили седеше на малък камък на брега на река Дунав и не си и помисляше да отиде до реката и да потопи ръка - беше забранено от, някъде, началото на този век и невлизането в реката бе поставено като условие да влезем в ЕС. Тя дочу автомобила на Димитър - приятелят й от детство; и си спомняше как го наставляваше и едновременно криеше страха си (когато възникваше такъв) от малките неща, защото бе цели 2 години по-голяма и трябваше да му вдъхва авторитет. Лили едва в средата на репликата си се усети, че се опитва да се държи снизходително, казвайки му:

 - Митко, не се опитвай да ме спасяваш като когато навремето плувах тук с пояс - каза Лили и си спомни какъв срам береше, когато 5-годишният Митко, който плуваше бързо като рибка, се бе приближил до 7-годишната Лили, която се мъчеше да държи до себе си плаващия си надуваем пояс.

- Винаги можеш да разчиташ на мен.

 Защо той звучеше толкова лаконично и винаги с такива къси фрази като в казарма? Сякаш имаше нещо скрито между редовете, но и самите редове са някъде скрити. Дали двамата се опитваха да отклонят мислите на другия с тези премерени думи? Тя - сериозната кака и той - мълчаливият замислен младеж, дали изобщо щяха да продължат приятелството си, дали ще има ревност от техните интимни партньори?

 Обаче Лили знаеше, че той беше различен, когато не бе с нея (знаеше го, защото се бе приближавала неведнъж до врата, зад която присъстваха той и други хора). Той бе весел и говореше за любимите му неща. А дори знаеше (може би), че тя го бе случайно подслушала, защото не бе изненадан на любимата му марка шоколад, която получаваше като подарък от Лили, а тя (като че ли не искаше да слуша изненадените му приказки) казваше, че една кака винаги разпознава капризите на любимците си. Лили бе прекъсвала всякакъв зародиш на диалог и спонтанност помежду им. Тя беше по-голямата и следваше логично да го напътства. Беше и логично да запази приятелството си с него. Ето че излизаше все по-често с разделения с майката на детето си мъж, който бе срещнала на една забава и някак искаше да сподели с Митко. "Не виждаш ли, Лили, той не е за теб, той никога не е прекъсвал истински с бившата си."

 Изведнъж Лили забеляза малка бутилка в реката и извика радостнo (беше спонтанна, а й  се случваше рядко да бъде такава в присъствието на Митко: все искаше да се покаже, че е по-голямата - също като някога и като че ли от тях двамата тя не еволюираше с упоритата си въздържаност. Беше малка и в нея имаше нещо обло и много дребно. Митко й каза да не я пипа, не се знаеше колко време е в реката и дали бе затворена херметически (има ли проникнал в нея въздух или вода и дали не съдържа в себе си щамове на болести като холера, чума и други). Митко сложи парцал на устата и носа си и с пликче върху ръцете я извади от кошницата, която бе хвърлил в реката, прикрепена на прът. Каза, че ще я занесе в лабораторията, която работи. Лили замечтана започна да реди историята от А. Каралийчев за спуканото гърне, в което спи лястовиче, а  една капка течност му казва, че е сълзата на майка му, повята в тези земи от далечна Африка.

  За Лили не бе изненада, че Митко я потърси, за да й каже какво е установил. Той емоционално и с по-различен тон от обичайното заразказва факти и предположения: предметът бе копче, обаче било доста захабено. Поразпитали и разбрали, че има надписи на старинен турски. Смятат, че било част от еничарска одежда, а Митко започна да звучи сериозно, казвайки останолото: че много му липсваше напоследък Лили и искаше да я види; и някак странно й каза: "искам да те видя и целуна". Кога ли e имало целувка, истинска -, мислеше си Лили.

  Лили му обеща, че ще се срещнат и съвсем спонтанно му каза, че иска още утре да го види. Тази нощ тя имаше сън и някакви образи се разхождаха из Дунав, от който излеле строен конник, очите му бяха леко дръпнати кафяви лъкове, косата му гладка черна и с невероятна грациозност подаваше ръка (като изящен принц). "Ще те заведа на една скала малко далеч от тук. От там падна моята майка, държеше ме в скута си, как ми се искаше да не бе ме държала и да бях загинал с нея! Искаше самоубивайки се, да убие и мен, спасявайки ме от ужасната ми участ - да бъда откраднат от османлиите и с изтрити спомени да започна да избивам своите. Но в последния миг тя ме е притискала и това ме спаси, а не след дълго при мен дойде друг човек и надвиснал над мен ме натовари в някаква колесница завързан. Бях откаран в семейстbо - мъж и жена, които говореха чужд език. Жената бе изключително мила с мен. Нейната женственост и младост бе подчертана с невероятно красивите дрехи. Бе различна от мама, която умишлено се загрозяваше, дори като бях много малък нарочно се поряза по едната буза на лицето си. И така трябваше да прикривам болката си, спомените си, иначе щяха да се разгневат и да наредят да плячкосат селото ми и отново да има безчинства над момчета. Те бяха открадвани от родителите си, за да изпият сока им така, както кукувича прежда-паразит се усуква около стеблото на растение да го изсмуче и задуши. Аз исках да отмъстя на жената - веднъж намазах косата й със стрита трева и завързах коня си до нея, а той и сдъвка косата, но не исках много-много да показвам какво зная за себе си. Все пак като еничар избягвах да нападам българи, намирах си предлог. Но веднъж нарочно, облечен като еничар, и около 40 г. (когато се пенсионират еничарите), отидох наблизо българи. Имаше едно красиво българско момиче, което винаги бе придружавано от близките си, но прикривайки се, рзбрах, че момата е доста горделива и разчита на другите да са й като прислуга. Веднъж я проследих сама, но не много далеч от спътниците си, казах й да внимава, да се преструва, че е мъж и да отреже косите си. Тя ми се присмя и каза, че красавица като нея не може да се забърка със странник като мен. Дочух близките й, след като тя завика: "Пък татииии, този турчин иска да ме отмъкне". Исках да й дам урок и й казах, че ще й отрежа косите, а после го й направих с ятагана си. Замахвайки, едно копче от ръкава ми се отпусна (б.а.: допусната грешка: еничерските дрехи нямат копчета на ръкавите; за еничарството знаем, че се базирало на вкарвани у момчето суета за мода и Едипов комплекс), но все още бе там. Изчезнах бързо, оставайки разплакана нехайната българка. След това отидох към Дунав и пуснах в малка бутилка копчето и взирайки се в нея сякаш видях в нея по-различно от моето лице на мама, която навремето се запознала с далечен търговец на коприна и макар да го бе отблъснала той се възползвал от тялото й, когато била в несвяст, а после събудена мама намерила торбичка жълтици и никаква следа от търговеца, който отпътувал от робската земя, за да живее и продава коприната си в нехайната и колонизираща Европа. Следа от него получила: след девет месеца и криейки ме, като грешна и неомъжена, се надявала никой да не ме потърси."

 Лили в съня си бе видяла 3 различни жени: майката на еничара, турската осиновителка, а и младата нехайна красавица, която не си двала сметка за различния живот, който би трябвалo да води. Коя от всичките бе най-борбена? Онази самотна майка? Тя можеше да погуби живота на собствения си син, скачайки с него. Трябва ли човек да е искрен в чувствата си и без предразсъдъци? Какво искаше да й каже Митко утре?