Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
16.01.2019 21:54 -
Морето буйно разбива си вълните
Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени .
Вълна го удря и събаря ,
намокря го в студената вечер , която го сковава .
Време е просто да се оттегли ,
върви към моста на който беше влюбен някога .
Пейката още помни срещата ,
как сгушени седяха .
Пейката още пази попитите сълзи
от щастливите и шарени очи .
Статуята още държи своя гларус
с протегната ръка опитва се да я спре .
Тя просто си отиде ,
птицата отлетя и взе всичката си красота ,
взе и едно сърце , което не и принадлежеше
и в гърдите на момчето студ и мрак запълваха празнината от сърцето .
Къде е тя сега ?
Дали ще се върне тук , пак ?
Със теб другарю останахме сами
в студените нощи спомени да се мъчим да горим .
Със усмивка на лице здраво своя гларус държиш ,
да не избяга и той .
Сега без своята птица трябва да вървя ,
когато се бях научил да летя .
Б.Димитров
/Лично творчество/
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени .
Вълна го удря и събаря ,
намокря го в студената вечер , която го сковава .
Време е просто да се оттегли ,
върви към моста на който беше влюбен някога .
Пейката още помни срещата ,
как сгушени седяха .
Пейката още пази попитите сълзи
от щастливите и шарени очи .
Статуята още държи своя гларус
с протегната ръка опитва се да я спре .
Тя просто си отиде ,
птицата отлетя и взе всичката си красота ,
взе и едно сърце , което не и принадлежеше
и в гърдите на момчето студ и мрак запълваха празнината от сърцето .
Къде е тя сега ?
Дали ще се върне тук , пак ?
Със теб другарю останахме сами
в студените нощи спомени да се мъчим да горим .
Със усмивка на лице здраво своя гларус държиш ,
да не избяга и той .
Сега без своята птица трябва да вървя ,
когато се бях научил да летя .
Б.Димитров
/Лично творчество/
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935