Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05 06:01 - Сирийски син
Автор: u4itel Категория: Изкуство   
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.05 18:46


                             ---Една измислена история или може би не.---  Преди около две години във Франция се разнасяше мълвата, че Ангела Меркел и Оланд замисляли да задължат всеки незадомен над 30-годишна възраст със свое собствено жилище да отгледа поне едно серийско дете на собствена издръжка. Все пак такова задължение би изглеждало като ергенски данък, а и има много семейства, които с радост биха приели едно дете, като консултациите с психолог би трябвало да се подпомагат от ЕК. Четейки за тази политика и пътувайки в Азия, забелязах, че има немалко български жени, които са женени за граждани на добреуредени страни с петрол, разчитащи на старателните грижи на мъжа, който задължително в тези страни е и глава на семейството. Някои жени биха казали - ами толкова по-добре, не им се налага да работят, а пък други биха казали, че от „лошата“ България са отишли на по-хубаво. Не мисля, че, когато идеш в чужбина с мисълта, че си се „отървал“ от България, те чака по-добро. Защото има винаги по-лошо - бедствия, войни, а и трябва ли да идеш с ниско самочувствие?
 Ето че самолетът ми за Дубай бе зает от доста такива красиви, но безмълвни българки. Но имаше и такива българки, които освен така ценния английски език, говореха арабски, те се държаха с нужното достойнство, говорейки, че там са отишли от самото начало не поради парична нужда. Тогава се замислих за началото на 21 век, когато арабските фирми в София бяха малки, доста затворени и не знаеш откъде и по каква нужда търсят да назначат персонал. Такива фирми не можеха да ти дадат представа за арабския бизнес и атмосфера на работно място. И без да обсъждам много дрескода на такива фирми, бих казала, че в офисите им се ходеше по джапанки (за мъжете) и сандали с лакирани нокти (за жените), защото българският персонал копираше тази мода от сапунките от близки страни.
 Та друго си е, когато попаднеш в бизнес среда, в нормални взаимоотношения без предразсъдъци.
 Ето една кратка измислена история за предполагаемата любов между българка и завършил в България преди сегашните сирийски войни сирийски висшист:
 Той е красив, светлоок, толерантен, интелигентен сириец, учил в Техническия университет „Инженерство“ и поправя кафе-машини в бар - собственост на богата възрастна софиянка, която си е мечтала да има син като него, да го наречем Саид. Някой би се помислил защо съм го създала като образ толкова положителен - защото Ана, така да я наречем, би изглеждала глупава и мечтаеща да се домогне до пари и слава момиче, ако беше си харесала богат, но глупав мъж. Нека ги поставим в немного привлекателна обстановка - той да е чужденец, тя от провинцията. И двамата са толкова самотни около 30-годишни (нарочно не са прекалено млади, за да им е отминал периодът на купоните и да са напълно самотни), че момичето ходи сама в бара, за да слуша любимата си музика, която по съвпадение е избрал нейният бъдещ сирийски възлюбен. Сватба и едно дете, което е момче. Военните действия обаче започват, а на младия баща му се иска да представи детето си на родителите си в Сирия. Ана е против от страх за живота на цялото младо семейство, но той тръгва с детето, без нейно знание. Какво се случва по-нататък?


Тагове:   чужбина,   София,   сирийци,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4itel
Категория: Други
Прочетен: 158484
Постинги: 88
Коментари: 62
Гласове: 88
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930