Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2018 04:47 - Българинът (разказ с продължение)
Автор: u4itel Категория: Забавление   
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове:
1



一Тук преди не е имало никакви закусвални или хранителни магазини, не се притеснявайте. Не може да има и насекоми отдругаде, съседите от кооперациите поддържат чисто. Мoже и за хранителен обект да си го купите. Но не е имало такава практика一, рече агентката по недвижими имоти. И по този начин отговори на въпроса и на сина на Галина дали има хигиена,след като се намират до спирка Център по хигиена. Малкият бе спасил Галина от контрольорите в автобуса, след като тя изгуби билетчето си, намачкано съвсем в чантата си. А той бе взел 2 поставени на близки седалки. Галина се надяваше да не показва много интерес към малкото приземно помещение, за да не вдигнат цената от 25 000 евро и то за нещо толкова старо. Сега не знаеше и дали собствениците отпреди 7 години са същите, които държаха закусвалнята. Или всичко от устата на агентката клонеше към лъжа тип реклама.

 Галина си припомни късните следобеди, когато бе на 27, много млада вътрешно и външно, но с опарени мечти. Спомняше си и говорът на онзи странен старец, толкова жив и пъргав, че тя предпочиташе да разговаря с него за каквото и да било, вместо да се среща с други млади хора. София, за нея, бе пълна с най скучните млади хора: всички си бяха поставили граници и предели в живота: успелите ядат биохрана и не си купуват от Женския пазар, което звучеше за нея като "Ако ядеш боб, значи си селянин". А хитрите моми от Драгалевци, които биваха забелязани на "мегдана", не разбираха, че някой хубавец ги беше изиграл, заради къщата на тати.

 Галина нямаше с кого да се среща в София, защото за нея тя й бе много непозната и я караше да се обърква, когато търсеше някоя улица. Сякаш онзи странник я грабна.

 一Хей, малък принц, имаш очи на спящо коте 一каза усмихвайки се агентката на недвижими имоти, забелязала дръпнатите встрани очи на слабичкото момченце с рошава кестинява коса, която бе станала рошава от философските му размисли и почесвания. А Галина не се опитваше да играе "раздразнена" от интереса към малкия. Нейният стар някогашен приятел я бе научил да не се ядосва на хората за нищо. А това стана, тъкмо когато той изпразваше поредната бутилка алкохол, изливана в почвата около поизсъхнало дърво. "На хората им харесва да съм весел пияница. А аз просто изпълнявам желанието им: прибирам всяка щедроподнасяна бутилка, а и си купувам. Прося от кой ли не, и те от съжеление ми дават ненужния си алкохол. От съжаление към себе си, разбира се. Ако умре 1 самотник, ще си казват: горкият, май не заслужаваше самотна смърт. А при мен биха казали: търсеше си го, да беше спрял да пие. Не обичам хората да се натъжават, като мислят за мен. Ти си жена, Галина, май някой ти е втълпил, че и да си жена си закъсняла и не можеш да мислиш  за семейство. Някога оплаквах горката ми майка: изгубила бе бебе (момченце), а после и брат ми, който се бе отчаял от безинтереса на омъжена за друг бивша приятелка. Напи се и се хвърли от мост. Само мама го оплака. А другите казваха: защо се енадявал, че ще развали семейството на омъжена жена. Татко все казваше да уважавам крехките спомени на мама за батко, но той нищо не споделяше. Без батко нямаше вече радост за него: той беше разговорлив и буен и всеки мислеше, че лесно общува и си намира приятелки. Този неочакван обрат съсипа баща ми и скоро болната ми и клета майка стана вдовица. "Ожени се, че поне на дъщеря да се нарадвам, за мен такава би била. И така от Своге се запътих към София. Жени там повече, казах си. Повталих се, разхубавих се и започнах да слагам хубави дрехи, напръскани с одеколон. Снимките оттогава хората най ми харесват. Я виж какъв хубавец е бил, а сега какъв е пияница, как се е отпуснал този. А заради годините, де. Не съм на 60, както казвам, а на 74. Но съжеление не искам. Като дете съм, радвам се на едно сувенирче, на което пише: "Гледай на живота с детски очи." Един ден ще ти го завещая. Имам и малък апартамент, същинска кочина. Като стар ерген съм. А имах и жена, която се чудеше как да ме разкара, за да се докаже оправна. Натика ми в прегръдките на нейна приятелка, снима ме, а после доволно казваше как ме хванала, та и с доказателство била. Това го направи, след като разбра, че е бременна. За да излезе хитра, казала, че знаела какво върша и ми намерила заместник и ... неин осеменител. После си взе бащинията: къщата с щедрия ми ремонт, а на мен хариза малката ми гарсониерка, която завършвах за бъдещото ни дете. Роди се момче..."



Тагове:   разказ,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4itel
Категория: Други
Прочетен: 309615
Постинги: 197
Коментари: 137
Гласове: 621
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31