Днес ще ви разкажа за Филипините, родината на една моя приятелка. И въпрекиче тя ми разказваше за прекрасно време, там ще откриете жега и пак жега, но и много плажове. Но ето че мястото се оказа немного сигурно, поради религиозни неразбирателства между мюсюлмани и християни. Подобно на Балканите, където мюсюлманството е опорочено от безчинствата по време на Османското владичество, на християнството там се гледа като на религия на колонисти, поради исторически причини. И макар християните да са мнозинство, добре е да избягвате изтъкване на същото вероизповедание.
 Но нека да идем на остров Палауан. И най-вече в град Сан Висенте, откъдето с рибарска лодка ще се разходим до остров  Албгуан. Това е самотен остров, на който има само едно заведение с храна и няколко семейства рибари. Ще ви отведа в малките  къщи, които сякаш чакат за меден месец. Няма постоянно електричество, но има часове, в които го пускат. Преди престой там си вземете тамянени спирали против комари и запалка. Но ако се намажете с паста за зъби, няма да е  зле. Тя също ги отблъсква. За двама колибка струва колкото български хотел от среден ранг. Но храната в бара е евтина само сутрин. През нощта на покрива на колибката си ще чуете боричкане на палмови цивети, онези пакостници, които ядат обикновено кафе, но го изхождат скъпо. Да, от летищото на Пуерто Принцеса за Манила можете да си купите от това кафе 100 гр. за 35 долара.
 Много от улиците във Филипините носят името на Хосе Ризал - филипинец, отстоявал независимост от Испания и е с достойна следа в историята.