Постинг
12.01.2017 21:42 -
Вашингтон и вкусните гевреци в центъра му
Автор: u4itel
Категория: Туризъм
Прочетен: 930 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2017 17:23
Прочетен: 930 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 16.01.2017 17:23
Снимка 1: Вероятно хотел на Тръмп в град Вашингтон(сниман от мен през 2015):
В предната статия писах как трябваше да правя избор между два южни града, а след ходене по-наюг чак до Мексико, реших, че на връщане трябва да направя избор между гледане на Ню Йорк и столицата Вашингтон (макар че двата не са далеч един от друг - около 300 км), като и двата са близо (ако считате 640 км за близо) до Ниагарския водопад и границата с Канада. Но макар че визата за Канада е около 2 пъти по-евтина от американската, не разбрах някак си кога са открили Визов център в София и като все пак не е посолство, какъв е редът (моето американско пътуване бе през 2015). Много страни тепърва си дават сметка, че източноевропейците пътуват много и в отношение туристи на брой население са в челните места. И дори като имигранти или временно на работа в чужбина запазват своята любознателност, поради което пътуват вътре в страната. Наваксват си за годините, когато пътуването в чужбина е било законово ограничено от собствените им страни (най-вече победените през Втората световна война). Но след като в Мексико е без виза - защо да не ида и погледна там (аз вече писах в блога за него). А после да ида не по-далеч от място, където да хвана самолет за обратно.
И така: аз не избрах Голямата ябълка, както наричат Ню Йорк. И понеже бях гледала филми, в които политици си хапваха поамериканчени немски претцели или по нашему „гевреци“ (всъщност в Германия ги наричат бретцели, с „б“), реших, че е важно във Вашингтон да си купя такъв.
Снимки 2 и 3: Будките със закуски (гевреци също)
Купих си такъв (понеже е от лавка, май беше с цена включваща ДДС, а не като магазините, които не ти включват на етикета около 10%) между един от музеите Смитсониан и стрелка, на която пишеше „Към Белия дом“. Не зная защо беше на същата цена като един хотдог, но пък изглежда е въпрос на качество и след като кренвиршът не може да се нарече месо, а другото пък е и по-здравословно. Следвайте съветите на г-н Буш младши отпреди 15 години как се яде геврек (добре, че президентът разказа тогава с хумор за инцидента със задавянето си).
Тука не мога да не споделя факта, че хотелите в град Вашингтон не са евтини, та затова си взехме хотел в съседен щат (да, град Вашингтон или по-точно Вашингтон Ди Си е повече от град и е между щатите Мериленд и Вирджиния; но не го бъркайте с щата Вашингтон, който е мноого далеч от него), като хотелът предлагаше безплатен транспорт до спирка, от която да хванем обществен транспорт до столицата. Разбира се, бе резервиран предварително, като нашата самоличност бе проверена щателно. Икономичната стая за двама с плазмен телевизор, микровълнова и кафеварка струваше над 115 долара, като бе включена обилна закуска на шведска маса, от която придърпахме няколко мъфина и американски понички за из път.
Снимка 4 и 5: Стаята и закуската (имаше и нещо като кебапчета, но се водят наденици)
Имахме право на фитнес и басейн - беше малък и щяхме да сме в навалица, но вместо това предпочетохме разглеждане на столицата.
Взехме си дневни карти, но не разбрах дали включва автобусите, защото и на двете официално казват „метро“, но 1-то официално наричат „метробус“ (метробас), а другото - „метрорейл“. На някои станции имаше много охрана - разбира се, близо до Пентагона (почти след самата столица), която е доста дискретна и тиха, та видях хора с много малки автомати, каквито автомати не бях виждала преди. Има персонал в повечето станции и някак е по-лесно, отколкото в Лос Анджелис. Забранено е да се снима Пентагона. Той бе доста широк, но не и висок, сградата не бе архитектурно привлекателна. Недалеч от нея има Мемориален парк с пейки и под тях бълбукаше вода, а в началото на парка има плоча в памет на загиналите на 11 септември 2001 на борда на самолета, както и в самия Пентагон. Казват, че бълбукащата вода я спират в 9:37 сутринта, времето на инцидента.
Но нека се спрем на нещо по-безгрижно и занимателно (освен прекрасните Вашингтонски паркове) - Смитсоновите музеи и галерии, повечето от които с вход свободен. Основани от паричното донорство на човек, който никога не е ходил в Америка, химика и минералог - англичанина Джеймс Смитсон (на когото е кръстен смитсонита или цинковия карбонат), те са най-голямата цел на съвременния посетител на американската столица, където има над 11 от общо 19 музеи и галерии с това име.
Снимка 6 и 7: Смитсониан визитър център „Дъ кесъл“
А ето и Конгреса, намира се лесно - върви се към хълм - сн.8:
За Белия Дом: не знам измежду снимките ми от апарата кое е Белият дом - той има 2 различни фасади, а и отделно страничните му части не ти дават идея дали изобщо е той. Казват, че можело да се влезе вътре с някакво предварително записване и предложение от представителите на Конгреса (американския парламент - двукамерен е), но аз лично не съм влизала. Пишеше за това в хотела ми, но не се лъжете от реклами: никои от платените турове не включват влизане вътре. Отделни американски граждани си правят къщи-копия, вижте едно такова в един южен американски щат:
В предната статия писах как трябваше да правя избор между два южни града, а след ходене по-наюг чак до Мексико, реших, че на връщане трябва да направя избор между гледане на Ню Йорк и столицата Вашингтон (макар че двата не са далеч един от друг - около 300 км), като и двата са близо (ако считате 640 км за близо) до Ниагарския водопад и границата с Канада. Но макар че визата за Канада е около 2 пъти по-евтина от американската, не разбрах някак си кога са открили Визов център в София и като все пак не е посолство, какъв е редът (моето американско пътуване бе през 2015). Много страни тепърва си дават сметка, че източноевропейците пътуват много и в отношение туристи на брой население са в челните места. И дори като имигранти или временно на работа в чужбина запазват своята любознателност, поради което пътуват вътре в страната. Наваксват си за годините, когато пътуването в чужбина е било законово ограничено от собствените им страни (най-вече победените през Втората световна война). Но след като в Мексико е без виза - защо да не ида и погледна там (аз вече писах в блога за него). А после да ида не по-далеч от място, където да хвана самолет за обратно.
И така: аз не избрах Голямата ябълка, както наричат Ню Йорк. И понеже бях гледала филми, в които политици си хапваха поамериканчени немски претцели или по нашему „гевреци“ (всъщност в Германия ги наричат бретцели, с „б“), реших, че е важно във Вашингтон да си купя такъв.
Снимки 2 и 3: Будките със закуски (гевреци също)
Купих си такъв (понеже е от лавка, май беше с цена включваща ДДС, а не като магазините, които не ти включват на етикета около 10%) между един от музеите Смитсониан и стрелка, на която пишеше „Към Белия дом“. Не зная защо беше на същата цена като един хотдог, но пък изглежда е въпрос на качество и след като кренвиршът не може да се нарече месо, а другото пък е и по-здравословно. Следвайте съветите на г-н Буш младши отпреди 15 години как се яде геврек (добре, че президентът разказа тогава с хумор за инцидента със задавянето си).
Тука не мога да не споделя факта, че хотелите в град Вашингтон не са евтини, та затова си взехме хотел в съседен щат (да, град Вашингтон или по-точно Вашингтон Ди Си е повече от град и е между щатите Мериленд и Вирджиния; но не го бъркайте с щата Вашингтон, който е мноого далеч от него), като хотелът предлагаше безплатен транспорт до спирка, от която да хванем обществен транспорт до столицата. Разбира се, бе резервиран предварително, като нашата самоличност бе проверена щателно. Икономичната стая за двама с плазмен телевизор, микровълнова и кафеварка струваше над 115 долара, като бе включена обилна закуска на шведска маса, от която придърпахме няколко мъфина и американски понички за из път.
Снимка 4 и 5: Стаята и закуската (имаше и нещо като кебапчета, но се водят наденици)
Имахме право на фитнес и басейн - беше малък и щяхме да сме в навалица, но вместо това предпочетохме разглеждане на столицата.
Взехме си дневни карти, но не разбрах дали включва автобусите, защото и на двете официално казват „метро“, но 1-то официално наричат „метробус“ (метробас), а другото - „метрорейл“. На някои станции имаше много охрана - разбира се, близо до Пентагона (почти след самата столица), която е доста дискретна и тиха, та видях хора с много малки автомати, каквито автомати не бях виждала преди. Има персонал в повечето станции и някак е по-лесно, отколкото в Лос Анджелис. Забранено е да се снима Пентагона. Той бе доста широк, но не и висок, сградата не бе архитектурно привлекателна. Недалеч от нея има Мемориален парк с пейки и под тях бълбукаше вода, а в началото на парка има плоча в памет на загиналите на 11 септември 2001 на борда на самолета, както и в самия Пентагон. Казват, че бълбукащата вода я спират в 9:37 сутринта, времето на инцидента.
Но нека се спрем на нещо по-безгрижно и занимателно (освен прекрасните Вашингтонски паркове) - Смитсоновите музеи и галерии, повечето от които с вход свободен. Основани от паричното донорство на човек, който никога не е ходил в Америка, химика и минералог - англичанина Джеймс Смитсон (на когото е кръстен смитсонита или цинковия карбонат), те са най-голямата цел на съвременния посетител на американската столица, където има над 11 от общо 19 музеи и галерии с това име.
Снимка 6 и 7: Смитсониан визитър център „Дъ кесъл“
А ето и Конгреса, намира се лесно - върви се към хълм - сн.8:
За Белия Дом: не знам измежду снимките ми от апарата кое е Белият дом - той има 2 различни фасади, а и отделно страничните му части не ти дават идея дали изобщо е той. Казват, че можело да се влезе вътре с някакво предварително записване и предложение от представителите на Конгреса (американския парламент - двукамерен е), но аз лично не съм влизала. Пишеше за това в хотела ми, но не се лъжете от реклами: никои от платените турове не включват влизане вътре. Отделни американски граждани си правят къщи-копия, вижте едно такова в един южен американски щат:
Може ли Октомврийската революция да съще...
Разказ за Царското семейство по телевизи...
ВРЕМЕТО РЕШАВА ВСИЧКО
Разказ за Царското семейство по телевизи...
ВРЕМЕТО РЕШАВА ВСИЧКО
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене