Тук искам да разкажа за една приказна страна, по начина, по който видях Китай - страната с различни и интересни лица. Когато живееш и се храниш там, не си задаваш много въпроса защо това е така или защо е по-различно от при нас. Искаш да опиташ от всичко ново. Например ядох готвени копринени буби и моля Ви, не се гнусете - те са чисти, ясно е, че и коприната, която обичаме, е тяхно дело. Отначало задавахме глупави въпроси от типа: „Това как се яде?“ „Ами как - отвърна ни служителка на Офиса по туризъм - седиш пред телевизора и ядеш.“
 Така, седейки си пред телевизора, докато бях поканена на китайската Нова година при едно китайско семейство, на екрана се появи реклама на семейство с дете, облечени в родопски носии и кисело мляко. Мислех, че нещо съм се заблудила и повярвах, едва когато изписаха надпис „Момчиловци“ - купих си такова, макар че беше със захар, а бях решила да правя таратор. Е, нищо - явно така го харесват в Китай, а аз разрязвах малките картонени кутийки с кисело мляко, за да правя плодови млека с манго. Няма съмнение и даже проверх - това е наше село.  Друг път, пътувайки с експресен влак, се вгледах в екрана - не можех да повярвам, когато видях някаква баница. Разтърках очи, за да се убедя, че не сънувам и тогава видях около хората с баница българското знаме. А в Пекинския Храм на небето видях брошури на български език. Това беше странно, защото другият малкоизвестен език освен български беше холандският. В Пекин, може да се каже, видях всички забележителности. А в околностите му, в местност, наречена Бадалин, видях част от Великата китайска стена. Видях част от нея не само в Пекин, а и в провинция Шандонг. За стената е изписано много в България, като се дава информация, че тя се вижда от Космоса. От китайски туристически сайтове се казва, че това не е вярно, защото тя не е някаква права, а криволичеща, линия. Със сигурност обаче се вижда от хеликоптер и от далече, когато си в малкия влак от Пекинската Северна гара, с неговата по-бавна скорост.
 Видях толкова много градове и забележителности, пътувайки с малко пари и доверяваща се от време на време на китайска туристическа агенция в Интернет, чието име бих Ви дала. Видях и топлите през зимата Хонконг и Макао, които китайците наричат на английски „overseas“ - задгранични райони. За там не се изисква виза. Но все пак е добре да имате още в България или друга страна за останалата част на Китай. Прекрачите ли границата - да, точно така, макар и китайски територии Хонконг и Макао имат гранични пунктове - контролът за визи е щателен и трябва почти винаги да си носите паспортите, а и да ги пазите от изгубване.
Какво да знаем, когато сме в Китай:
1. Паспортите да са Ви в чантата и тя да се затваря много добре. Необходим Ви е при честите проверки особено в Пекин. Необходим Ви е и като БЕЗПЛАТЕН вход в много от големите музеи с богата колекция от експонати.
2. Пари в брой. За съжаление тегленето от китайски банкомати не е възможно, тъй като не могат да възприемат малкоцифрен код, там кодът е с повече цифри. Независимо дали картата Ви е със световни оператори. Плащането с карта е възможно единствено с Пейпал на туристическите сайтове. Тегленето от банкомат е възможно в Хонконг, а може би и в Макао, както и плащане чрез машини там.
3. Планирайте вътрешните дълги пътувания с влак поне месец и половина по-рано и преди да сте пристигнали в Китай по туризъм около китайските празници - най-вече китайската Нова година и Националния празник. Иначе е невъзможно да си купите билет - продажби на жп билети могат да се правят около 60 дена преди пътуването, което може сериозно да Ви обърка, ако не планирате.
4. Ваксинирайте се срещу японски енцефалит и срещу хепатит - това е по желание. Бъдете бдителни за тези болести - яжте прясна и добра храна. Ограничавайте ухапванията от комари, като по този начин се предпазвате от вида енцефалит.
 Водата от чешмата е годна за пиене след варене. В ресторантите много често дават и опаковани стерилизирани прибори (отначало не Ви казват цена), които можете да ползвате, ако сте много придирчив - внимание, дори и само леко да ги отворите, ще Ви поискат заплащане. Можете да ги откажете и върнете още при сервирането. 
5. Носете си малък китайски разговорник и речник. Много често в Китай китайците с усмивка и с „Хелоу“ поздравяват чужденец. Но това не значи, че те говорят английски, на тях просто им е интересно, че Ви виждат. В метро станциите пък често, ако Ви открият вода или друга течност често ви казват „дринк“ (което нерядко прозвучава като „джинк“), на английски „пий/те“ и Вие трябва да отпиете пред служителя до скенера, за да се уверят, че течността не е опасна за сигурността. Може би, ако бутилката не е разпечатана, не те карат да го правиш.
--- Следва продължение.------

Статията много ми хареса- Китай е екзотична страна и винаги е събуждал интереса ми по един или друг начин.

Пък аз да ви кажа „Да ви пикая на Китая!“ и не, заради различният им начин на живот а заради много по-прости нецица едва ли които ще искате да разберете.

shtaparov, и Вие можете да идете в Китай, ако вече не сте. Видях, че пролетната промоция на Катарските линии от София до Шанхай бе 500 евро отиване и връщане с условие да се върнете в рамките на един месец, но и той е достатъчен, защото влаковете са много бързи, но резервирайте от много рано влаковете. Бих се радвала да прочета Вашия разказ. Аз отидох от Дубай, като общо полетите София-Дубай-Пекин ми струваше 400 и няколко евро и без връщане.
getmans1, аз бях разочарована само от 1-2 китаеца и то толкова тежко и в началото, че ми се искаше да побягна веднага. Пристигнах с мъжа ми много набързо, след като той стана преподавател там и бях убеждавана 1 седмица преди заминаването ми, че ще мога да работя с партньори на ВУЗ-а, след като платих същата визова цена. Но се оказа там (получих паспорта си няма и седмица преди заминаването), че моята виза не е работна, а на придружаващ член от семейството. Партньор на ВУЗ-а ми предложи работа, като не искаха да открият процедура по нова виза, защото ще трябва да изляза за няколко дни извън страната. Категорично отказах да работя незаконно. Освен това наказанието за това там е тежко. Мисля, че работни визи се правят и в Хонконгското летище, но например Китайското посолство в Япония е нелош избор.

Аз живях в Китай три години - изключително интересна страна, имам чудесни приятели. Написах книга с разкази за Китай - "Светлина от Изтока". В София може да се купи в "Перото" и в "Сиела". Ще се радвам да ми напишете мнението си, ако имате интерес към такива четива.
Поздрави от Варна! :)

И бих казала, че е интересна. Харесва ми, че някак си сте се сляла с живота в Китай. Много често са ми задавали въпроса "защо избра да живееш там (макар за немного)" и други подобни. Човек трябва да преследва детската си мечта - не може да си се възхищавала като дете на романтиката на Далечния Изток и да предпочетеш някое др. място заради повече удобство.
Тук моят блог е да даде чувството, че ако си в Китай, не си сам, няма да се изгубиш. Има своите прекрасни черти.

Имали сме късмет с вас, че сме могли да се потопим в това вълшебно място. То остава в сърцето завинаги.
Радвам се, че сте прочели книгата ми и я намирате за интересна. Това е много вдъхновяващо.
Прегръдка!

китайска стена: от ноември 2016 има ремонт на Северната гара, за подробности проверете!
Споменала съм провинция Шандонг в тази статия, но се произнася Шандун.