Из Северозападния край на България хората са по своему странни. Те имат своя диалект с „екане“, обичат еднакво и планинските местности, и полето. Затова може би не могат да определят какви забележителности има при тях. Характеризират се с вечен инат, който опира и до черногледство. Такива са и видинчани.

 
 Видин е невероятен град, който има множество транспортни връзки в наши дни. Едва ли ще видите през топлите дни по-добро място. Но когато искаш да разбереш къде се намира едно или друго нещо, трябва да питаш много местни, защото се оказва, че нещо е спряло да работи точно в този момент и ти се налага да търсиш алтернативи сам. Няма или свърши се – често се повтарят. Както казваше един приятел, посетил емирствата, там често казват, че имат стоката, дори да я нямат, после ти показват подобни – така завързваш разговор, а продавачът знае какво се търси, дори да не купиш в този момент.

  Видин има своя кей на река Дунав. А крепостта „Баба Видини Кули“, както и риба, напомняща за близост до голям воден басейн, присъстват в емблемата на града.  
  

 Поразходете се до Видинския мол в центъра на града. В близост има храмове. А баничарниците са с невороятно вкусна храна.