Постинг
17.04.2021 11:15 -
Търси ме, не ме търси, или За тънкостите на граматиката
Автор: tvmreja
Категория: Новини
Прочетен: 1708 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2023 19:16
Прочетен: 1708 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 26.03.2023 19:16
На 6 февруари 2014-а във фейсбук, изглежда, цунамито на шеговито-осъдителните коментари „по картинка“ е стигнало и до моята стена. И ето какво съм ви разправяла тогава (с риск да се повторя – битката е срещу причините, а успехът й идва след анализ; не върши работа, ако периодично „избухваме“ в напоителни лингвистични майтапи):
Преди дни социалната мрежа обилно обговори злощастната обява „Търси ме сервитиорка“; и аз участвах.
В шеги и закачки обаче май пропуснахме да изясним, че за да се предотврати езикова грешка, трябва да се познава механизмът, който води до допускането й.
Точно три са те (механизмите, ако щете - причинителите) в цитираното меганеграмотно обявление.
Авторът на посланието „Търси ме сервитиорка“:
1. е позволил пръстите му, изтичали по клавиатурата, да последват родния му говор; а този негов роден говор иде от някое място на запад от условния разделител на българската територия, наречен ятова граница, най-вероятно от Врачанския, Видинския, Софийския край; затова, съобщавайки, че търсят жена да сервира, пишещият е спрегнал глагола с окончание -ме вместо приетото от книжовната норма -м за 2 л. мн. ч. при глаголите от първо и второ спрежение
2. е станал жертва на така наречената езикова свръхстарателност; мислейки, че ще сгреши, ако напише „търсиме“ – тъй, както си говори, авторът на спорното изречение е решил да придаде книжовност на изявата си, да я отдалечи от ежедневната си реч; сигурно е сметнал, че „търсиме“ ще да е нещо като „незнам“ – всички го пишат заедно, а то трябва да е отделно; разбира се, може просто да става дума за неволен удар по дългия клавиш, ала е твърде малко вероятно...
3. е смесил в гънките на сивото си вещество кирилицата и латиницата; естествено, ако в интензивните си лични контакти по скайп, чрез имейл или есемес ползвате латинските букви, имате голям шанс да се объркате и да напишете „сервитиорка“ така, както бихте написали servitiorka; примери - бол, само отворете сайт за обяви и ще видите как някой гордо съобщава: tarsia rabota kato shofior.
След всичките тия приказки обаче едно е безпощадно ясно – нещо страшно се е объркало с нашето четмо и писмо; четмото липсва напълно, писмото загива, притиснато между дигиталните предизвикателства и немощната образователна система.
Преди дни социалната мрежа обилно обговори злощастната обява „Търси ме сервитиорка“; и аз участвах.
В шеги и закачки обаче май пропуснахме да изясним, че за да се предотврати езикова грешка, трябва да се познава механизмът, който води до допускането й.
Точно три са те (механизмите, ако щете - причинителите) в цитираното меганеграмотно обявление.
Авторът на посланието „Търси ме сервитиорка“:
1. е позволил пръстите му, изтичали по клавиатурата, да последват родния му говор; а този негов роден говор иде от някое място на запад от условния разделител на българската територия, наречен ятова граница, най-вероятно от Врачанския, Видинския, Софийския край; затова, съобщавайки, че търсят жена да сервира, пишещият е спрегнал глагола с окончание -ме вместо приетото от книжовната норма -м за 2 л. мн. ч. при глаголите от първо и второ спрежение
2. е станал жертва на така наречената езикова свръхстарателност; мислейки, че ще сгреши, ако напише „търсиме“ – тъй, както си говори, авторът на спорното изречение е решил да придаде книжовност на изявата си, да я отдалечи от ежедневната си реч; сигурно е сметнал, че „търсиме“ ще да е нещо като „незнам“ – всички го пишат заедно, а то трябва да е отделно; разбира се, може просто да става дума за неволен удар по дългия клавиш, ала е твърде малко вероятно...
3. е смесил в гънките на сивото си вещество кирилицата и латиницата; естествено, ако в интензивните си лични контакти по скайп, чрез имейл или есемес ползвате латинските букви, имате голям шанс да се объркате и да напишете „сервитиорка“ така, както бихте написали servitiorka; примери - бол, само отворете сайт за обяви и ще видите как някой гордо съобщава: tarsia rabota kato shofior.
След всичките тия приказки обаче едно е безпощадно ясно – нещо страшно се е объркало с нашето четмо и писмо; четмото липсва напълно, писмото загива, притиснато между дигиталните предизвикателства и немощната образователна система.
Следващ постинг
Предишен постинг