"Да знаеш, че кучешкото месо предпазва от студ" - казваше управителят на сградата в Хонконг на моя пансион (гестхауз). Аз обясних, че едва ли консумацията му може да ти донесе друго освен токсини, тъй като не е редно да се консумира хищник според природните закони. Дали обаче с такива доводи бихте зaщитили нашия комунизъм - за това, че някъде далече той е позалостил консумацията на кучешко и е ограмотил комунистическата част на Китай и е достоен съперник на оживената му некомунистическа част? Нашият комунизъм въобще не може да се мери по смели идеи, по иновации с техния - това бе моята теза дотук. Нито съм политик, нито журналист. А сега дори без никаква конкретна теза ще ви запозная с хора, които са били убедени комунисти и са си патили от това.   

 На първо място един от дядовците ми. Той почина през 95-та като убеден комунист на 83 г. Обаче аз си спомням като малка друго по-ярко: имаше хора в селото, които ме спираха, кoгато ме пращаха до близката до къщичката селска чешма и на по-малко от 10 бях, а ми казваха "Дядо ти да се отрече от фашисткия си брат. Бива ли човек с орден да търпи такъв човек?" Дядо е бил фронтовик в окупирана от немските нацисти Унгария. Намразил нацизма и може би затова се смяташе за върл комунист, без да членува в БКП. Даже е бил против национализацията на всичката земя, да си имат нивички хората. А аз бях готова да скрия портрет на починалия му невръстен брат - от инцидент на 16 г. Обаче не ставало дума за него, а за мъжа на сестра му, който е изтърпял 2 г. в София и 5 в "Белене". На мен ми казваха, че онзи мой дядо имал буен характер на младини и за да го укротят, е трябвало да иде в затвора. От него лично съм чувала как го питаха "Къде си се учил да плетеш?" и отговаряше "От затвора". Но работата била друга: бащата на дядото бил нещо много приближен на царя и едва ли не питали сина му: отричаш ли се от баща си, а той казал не. Моят дядо обаче получаваше всеки месец надбавка от около 5 лв. Но поради опаковото му нечленство кльощавият ми вуйчо е назначен в казармата като тежкокартечар за наказание на дядо. Дядо обаче докрая си казваше, че е комунист и толкова. Затова като бонус асфалтирали улицата пред къщата му още в зората на  комунизма. Това е моят отговор на човека, който ми коментира, че като Т. Живков "изкоренили" калта и стъпването на гражданите в нея.   
 
  Но един от най-чепатите комунисти в света е мексиканският художник Диего Ривера (мъжът на Фрида Кало). От поддръжник на Сталин, той става персона нон грата в Съветския съюз, тъй като критикувал най-вече, че съветските художници не са насърчавани да рисуват истинския живот на хората. А когато се сприятелява със съперника му Троцки и му предлага убежище в Мексико, остава без далечните московски приятели. Но въпреки това остава верен комунист и си пази сюрреалистичните картини на усмихнат Сталин, заобиколен от деца.   

 Какво е да си от черната раса, да си комунист и да живееш в САЩ като ямаец? На този въпрос отговор дава животът на писателя и поет Клод МакКей - комунист и анти-сталинист (по-късно). Първоначално той описва отношението на белите американци като крайно неприятно и в разрез на това на белите руснаци (нека не забравяме, че дядо на руския поет Александър Пушкин е камерунец на име Ганибал).       

 Това, че евреите и чернокожите в САЩ били поддръжници на комунизма ни е ясно. Вече те не са незабелязани от историята обаче. Чарът на отдавна убития Фред Хамптън докара в "Холивуд" оскари за два филма: "Юда и черният Месия" и "Седмината от Чикаго. Той загива едва на 21 години може би поради неодобрението на войната във Виетнам.       

 Каквито и да са били по идеи хората, те са защитавали права на други хора, за разлика от нашите даже днешни държавници. Не ми се сравнява изобщо нашия комунизъм с на другите. Даже работейки в Китай  - с демократичното ни посолство не се чувствах уютно с вадене на паспорт. И с риск "Ди Ейч Ел" да ме тикне в затвора, ще ги обсъдя как ми създадоха неприятности - аз трябвало да им платя на банкова сметка в Бг от Китай. Обаче преводът само е около 35 долара и трябваше да задействам роднини в Бг. Не им ли е малко неудобно? ПРЕДСТАВЕТЕ СИ: аз дори трябваше да ида пак в Посолството да го взема, паспортът не ми бе даден на моя адрес. Или пък нашите политици са решили да им правят реклама? Защото поданиците на други държави не знаят кой и носи паспорта в посолствата и си плащат всичко на служителите.