Може би вече има родители - мои връстници, които пазят децата си от комунистически четива като някогашните тийнове от "Плейбой". Обаче ако познавате добре азиатския комунизъм, ще си помислите, че техният е национализъм, а нашето бе национален нихилизъм. За всички, които очакват да ги нахлуят мили спомени от детството (но под едно критично око от сега)

 Може би фактът, че нашият бивш вожд Георги Димитров е осиновил дете на китайски опонент на Мао Дзедун, ни кара да разгадаем съдбата на малкото китайче и да видим същевременно къде е разликата и защо тяхното учение върви и до днес при тях.

 Уан Мин, което е псевдоним, е знаменитият китаец - просъветски настроен комунист, който завършва руски университет в Русия, наречен нa китаеца, свалил императора, но неподдържащ леви виждания Сун-Ят-Сен. Учил е преди това в Ухан, който знаем от вируса, който ни паникьоса наскоро, и там се среща с руснака Бородин. Обаче той се превръща в зомби на съветските лидери, докато опонентът му в ККП - Дзедун, не желае никой да му дърпа конците. Такова зомби, като Мин, става нашият Георги Димитров, а Димитров и жена му (втора, може би от законните му) осиновяват едно от децата на Мин - Фаня, чийто руски мъж бива изпратен в концлагер заради младежка проява за повече свобода. Втората жена на Димитров, макар и немесеща се в политиката чешка еврейка, се намесва безцеремонно в живота на младата китайка и понеже младата жена не може да понесе това, тя се самоубива. Ето такава е "връзката" с китайския комунизъм, останалото е подлизурство. Георги Димитров играе роля в изпращане на подводничари в българската част на Черно м. и парашутисти по различни места в родината си, за да освободи път за комунистическата си кариера. Той по своя подлизурска инициатива е готов да откъсне територия от България, за да се подмаже на Югославия.     

 Тези и други отначало антидържавни идеи се разбират от филм в Ютюб за т. нар. фашист Никола Гешев. Как са се оправдали от най-кървавия в света атентат срещу сънародници в "Света Неделя" в София - с кърваво превзимане на властта.     Мао Дзедун също не излиза с добро положение от Дългия марш (бягство от гонението над ККП). Но излиза с добра репутация сред селяните, правейки ги свидетели на храброто им криене, макар с цената на бързо разбити малки групи. Макар че след края на Втората световна война те не намират общ език с тогавашните управници и не ги считат за равни, затова последните някак си омайват Тайван - част от Китай. Обаче и двете части на Китай не се отродяват.    Ние обаче с умиление гледаме спомени от едно време и не си даваме сметка, че не сме голяма страна, за да въздишаме по едни и да зачеркнем изцяло други държави, защото бананите не идваха от братска СССР, а в Китай по всяко време ядеш всякакви плодове.