Понеже, съдя по брой "прочетен", темата за суровите училищни наказания и в конкретност завършека на поетесата Петя Дубарова, Ви интересува, искам да я затворя с отговор на въпроса: Колко са виновни учителите? Казах, че най-вече вина носи "готиният" учител, който угажда на по-отворените, защото смутеният многознайко при неадекватно наказание не би реагирал крайно срещу учителя. В конкретния сучай с поетесата Дубарова е имало нареждане да им се даде да разберат как се уважава работническата класа на онея поангличанчените гимназисти. И учителите е трябвало да се подчинят. Може да са мислели: "Тя сред поетите има връзки, те ще й помогнат след време за университета, ако оценките й попречат." Обаче тя е усещала, че толкова бързо от измислен "враг на народа" не може да се отърве и при всеки стремеж към повече би била стъпквана в младините си. Случвало ми се е да работя в университети в чужбина (в Бг съм работила само до учител в гимназия) и да имам нареждане за квоти: т.е. колко да са скъсани и то по групи, обаче това студентите знаеха предварително и нямах никакво участие в час; когато студентите разбираха материала, те се усмихваха, но не допълваха, не питаха. И в една група може да имам квота 3-ма скъсани, за другата - също. На изпита от едната група изкараха всички, а от другата 5-ма - не. Деканът ми нареди "Спаси двама от втората група и скъсай трима от другата". Казвате си: можеше да си изкараш боя. Но след немного дни деканът ми писа препоръка за друг университет - на 500 км от неговия. Пак добре - след като нямаше квоти за по-високите оценки. Не зная как е в нашите университети, но особено в държавните ни такива за повече тежест на преподаването има такива квоти или желание на преподавател да те изкара от текущата ти специалност и да те вкара в своята.     

 Когато учех Методика, а и в Педагогика, казваха: няма квоти и ако всички изкарат шест, пишеш на всички. Така се стремя в нашето образование.

 
 Допълнение: Ще кажете: не си спомняме колко репресивевен е бил тоталитарният режим. И може ли млед човек да попадне на прицел. Да, обикновено се случвал о на момчета в казармата. Под ударите в казармата попада сегашният политик Емил Кошлуков (не го познавам). Факт е, че е възпитаник на английска гимназия. Да не говорим, че Западът въобще не помагал на България. Това била и победена страна, хвърлена на Съв. съюз и точно репарациите я "спасяват" от задушевната любов; репарациите, които до 1967 г. се плащали към Гърция според Парижкия мирен договор и още към Югославия.