Учителка съм и не се притеснявам от вируса. Когато бях на 16 г., мой връстник почина от е нцефалит, след което медицински екипи дезинфекцирваха училищата в града. Още от тогава знаех, че ще въведа (ако ми се случеше да стана някой ден учителка) строги правила за недокосване и неблъскане на съученици, по никакъв начин "модата" да се правиш на готин за сметка на другия да не дойде в моите класове. Но по никакъв начин едно респираторно заболяване не е опасно за младите - добре, ако имаш 40 вдишвания в минута, няма ли съучениците ти да усетят и докладват, за да ти помогнат? Категорично осъждам лансираната идея, че тютюнопушачите са предпазени - пълни глупости с рекламна цел. А че някои не искат да си пращат децата поради опасността, мога да си спомня времената с птичия грип и когато молехме ромите да си пратят децата и отговорите на някои: "Няма, душко, да не го хване детето." А по-пълничка колежка каза: "Господа, аз с моите килограми да Ви приличам нa пернато?".