Отново ви водя в Мексико - страната, в която освен слънце и плажове открих любовта на хората към красивото. Страна, в която имигранти от Източна Европа са търсели спасение. Би било трудно да повярват местните в последното, но е така, гледайки имената на актьорите в сериалите. Поляците се оказват немалко, но те напълно се смесват и не са в отделна диаспора. Мексико става с културата си постоянен магнит за всякакви националности. И ето, че въпреки ниските заплати, срещаме японци, които намират подобие в индианските налудничави вярвания в богове на техните духчета от манга анимациите. Пристрастеното ядене на царевица е и в прахообразните японски супи с царевица. В Мексико всеки чужд празник е повод за фиеста и китайската Нова година е с празнувания в нашия малък и приказен град-столица на щат Сакатекас.

 Една от трудностите при живот в чужбина е общуването с хора, ние говорехме много добре испански, но все пак маниерите ни бяха чужди и това че мексиканците ходеха облечени като излъскани каубои. Дори чистач на обувки по улиците не е странно, когато човекът си има всичките приспособления и висок удобен стол. Единствено неумолимото слънце е безпощадно. Храната по улиците е поръсвана с лют червен пипер и да не е люто доста той е с лимонов сок. Така се вижда сладки пъпеши нарязани и пиперосани във високи пластмасови чаши, приканващи купувача. Желателно е да сте и ваксиниран против хепатит А и Б. Моята ваксина за хепатит Б е валидна доживот, понеже бе положена 2 пъти в рамките на месец.
 Разкарвайки се в околностите на Сакатекас е доста приятно - в селата фермерите си държат сеното или житото във високи конусовидни постройки. Нивите им са оградени с кактуси тип "опунция", които наричат нопал. Стеблата им са ядливи, както и плодчетата. С нарязани на ситно стебла става прекрасен омлет, след като се изчака лигавото да се поизпари, а по-късно яйцата позамазват лигавия лекогорчив сок. По тянгис, както наричат уличните пазари, можете да видите алое вера, което се използва само за приготвяне на "смууфи" - сокове от кана-миксер. Задължително се маха почти всичко, освен прозрачната сърцевина в средата.
 В околността се намират и градчетата-магии или магични градчета, които запленяват с чар. Висока сграда в центъра било кметство или театър под формата на хасиенда с много врати или прозорци грабва със стила си. И понеже местността е много планинска има и еквивалент на Белоградчик, който се нарича Сомбререте. Малка индианска "перла" е храм-култ на местни хуичоли или други племена е Ла Кемада (превод: изгорената) с полуизгорели стари ритуални пирамидки. Интересни са домовете на видни поети или актьори като започнем с градчето Херес и поетът Рамон Лопес Веларде и стигнем до Сакатекас с Педро Коронел, Франсиско Гоисия и живата легенда Мануел Фелгерес.