Тук ви разказвам за една страна, в която изкарах сиромашки живот, повече от когато бях студентка в Бг, но се чувствах свободна от мрънканици колко е зле животът в Бг и как както си бях младичка навремето, САЩ биха ме "глътнали" апетитно. А съвсем отблизо виждах, че американците са изнервени и лошохранени с холестерол. Мексико бе интересно. И всички ми се чудеха какво ме бе привлякло. А техните сериалчета имаха онова обаяние на палми, традиции, музика. Детско-юношеска мечта, която още от пътуването ми с автобус от Далас се реализираше с гледка на редящи се кактуси и агаве. Сякаш виждах мексиканци в танцови стъпки и огромни сомбрерос (шапки). Очарованието на полупостинни райони с планини и гори, обитавани от койоти. И мирис на царевица. Мирисът на бабината къща и лято. Тази американска вечномека и сладникава. Или онази, която наричат "посоле" - с огромни бели зърна, често похапвана през зимата с месо. И всичкo излязло от глинени грънци с ярки шарки, поднесени редом с малка глинена чашка текила/мезкал. Колко българоподобен бит има в тяхната култура! Напомняше ми за безгрижното детство. А там имах финансови грижи. Но имах свобода, защото нямах телевизор.