Когато си спомням за живота ми в Сакатекас, си спомням с умиление. Не искам обаче пак да живея подобен. Беше изпълнен с недоимък: плащаше се на часове, а не на фиксирана заплата и тъй като все имаше някъде фиеста, имахме неволно спиране на работа и незаплащане. Като учители се радвахме на работата ни в държавно училище и по-малко в частните: богатащчетата бяха разглезени, а родителите забавяха плащане. Ще кажете: като навсякъде. Но не, ние бяхме "богати европейци", а те бедни латиноамериканци. И причина за бедността е, че имат немалко бандити, свързани с контрол над държавно право или имущество. Другата причина е, че фантазират, че ходене на някъде ще ги засипе с пари, затова детински гледат на много неща. Необичайно е, че има много мъже-учители и те имат над 2 деца. Това е стабилна професия, ако си мексиканец и си наричан почтително "маестро/а". Разбира се и нас ни наричаха така, но не и с този имуществен ценз се отличавахме.
 Разбрахме, че в училище в центъра на град Сакатекас има кабинет по биология с препарирани животни, което нещо се счита за садистко в наши времена, но експонатите са стари и е грехота да се изхвърлят. Отидохме и видяхме птицечовка, птица киви и тигри, лемури, много животинки. Този кабинет може да види всеки с някакъв документ за самоличност.
 Ето че Сакатекас се оказа една скрита съкровищница на знанието. Виждахме по централни стръмни улици индианци, продаващи мънистени накити, неща с пера и илачи като крем от пейоте и крем от марихуана. Понякога можеше да си купиш и мексикански торби от груб дебел памук с хубави шарки. Заведенията, както преди казах, са лъскави, но без тоалетна и с повечко мухи. Последните има и в дулсерия (магазин за лакомства) или панификадора (хлебарници на възсладки хлебни лакомства), понякога се радваш на намаленията на болийос (малки хлебчета), за да си направиш хамбургери, но по принцип хлябът е три пъти по-скъп от в Бг. Тези хлебчета ги продаваха, като престареят в торбичка по няколко, които бяха все още годни за ядене. Иначе царевичните запечени тортийи отлично заместваха хляб.
 В този щат времето е чудновато: през нощта дори е винаги студено, но иначе почти няма зима. Случи се един зимен ден да завали сняг, който се стопи няколко часа по-късно. Това неочаквано явление обърка движенито, общината и училищата, които отмениха всичко планувано. Но имаше доста радостни деца, играещи си със снежни топки. В планинския щат бе красиво да видиш от планината кактуси върху снежна покривка. А техните плодове през ранното лято са невероятно вкусни, макар че трябва да гълташ големите им семки. А от стеблата на този вид, наречен опунция, или по мексикански "нопал". Стъблата също се ядат, но нарязани на ивици и сварени или позапържени с яйца, като леко при пърженето пускат нещо като лига. Свикваш им и ти заприличват на вкус на кисели краставички.
 В Сакатекас (град-столица) на едноименния щат има доста музеи, като в един от тях има много ценни картини на известни художници също, като Пабло Пикасо. Тези немного претенциозни оригинални картини, по-скоро графити, обаче не ви е разрешено да снимате по никакъв начин. Уж столица на щат, но доста малка и планинска. Колите там са повечето калинки. Да, точно така: не мини кола смарт, а калинки, които се произвеждат само за такива чудновати места. Супермаркети няма, като изключим малките вериги магазини. Обаче с автобус, че и пеша стигаш до съседния само на 2 км град Гуадалупе. И малко преди да напуснеш Сакатекас на булевард "Рамон Лопес Веларде" има малко пазарче с местни чудновати търговци на храни като гърмящи змии, чиито кожи получаваш при покупката им, планински кафеникав плъх или дребни диви зайци, които вървят немного евтино и на бройка, не на килограм.
 Същинската забава на Сакатекас е всяка четвъртъчна вечер с оркестър на централна "плазуела" (площадче) и музика подобна на "Междузвездни войни", класическа или марш се изпълнява от общински музиканти, а след представлението ще чуете винаги "Марш на Сакатекас".
 Но младите или забавляващи се хора предпочитаха Синетека - местно кино, макар и малко то бе приветливо. И беше така, защото излъчваше безплатно и нови филми, за които общината е платила неевтино. Латиноамериканцие смятат, че безплатните и отворени за всички забави не позволяват оскотяване на по-недоимащите. Социализирането е важен момент да не тръгнеш по лош път, включващ и този на престъпник. Но в Латинска Америка трудно се отървават от престъпници, защото с многото природни ресурси и тяхното разграбване, те лесно забогатяват. Това е най-лесният път към богатството и най-опасният.
 Затова се радвам, че имахме трудности, но оставахме далече от бандити.