Мексиканският щат Сакатекас има своя чар: романтичен и чудноват. Става известен и с испанеца Педро Алмодовар с песента "Кукуррукуку Палома" във филма му "Говори с нея". Композиторът е покойният тогава сакатеканец Томас Мендес от град Фреснийо. Сега обаче ще ви отведа в едно село на име Такоалече в началото на юли - тогава е селски панаир или наречете го събор. Тогава ходенето ми не бе за първи път. Аз и мъжа ми се заговорихме с художник на име Лало на една изложба в града-седалище Сакатекас и тогава той взе да ми разказва колко весел е животът там и че много хора са там с ранчо: ферма или земя с градинка. Отидохме с автобус, разбира се, и първото нещо бе да посетим хасиенда-музей, като една от служителките ни покани на рожден ден на мъжа си, през която седмица течеше панаирче с въртележки и сергии. Мъжът ми бе зает много тогава и отидох само аз. Обаче проблем за мен бе, че не знаех какво да подаря, а и не знаех от какво имаше нужда мъжът на дамата. И въпреки че не носех нищо, в същия музей насядахме много хора и похапнахме мексиканска шкембе-чорба, наречена менудо. Беше приятно с панаира наблизо.
 Сутринта на панаира имаше меса в централната селска църква. Имаше и индиански танци. Но едва ли това бяха истински индианци, а и всичките имаха еднакви дрехи с еднакво оцветени пера. Да кажа само: наистина има различни езици и индианско население в Мексико, но те едва ли са чиста проба индианци. Всичко е доста смесено. Но разбира се, езиците остават. Ако се иде на границата с Гватемала, там трудно ще ти проговорят на испански.
 Покрай този панаир си спомних и за детския мексикански сериал "Въртележката" с добрата учителка, която обичаше класа си. В класа бе чернокожият Сирило, който бе влюбен в малката надменна руса глезана Мария-Хоакина. Това бе всъщност адаптация на аржентински оригинален сериал по спомени от учителстването на аржентинка. А глезаната всъщност бе полякинче, сега пораснало, с известен полски композитор, който избира за творчеството си добрезаплащащо таланта му Мексико.
  На панаира имаше и доста коне с конници, които бяха научили животинките на различни номера. Помолиха ме да се кача на един добродушен кон и да пояздя. Дали защото не ме бива в яздата или от жал към животинката, не направих много. Но за снимки се повъртях. Обаче конят излезе шегаджия и на всички снимки е с изплезен език. А на една дори твори миризливи произведения от задните си части.