Като стана дума за младост, разочарование, Петя Дубарова, бихте ме попитали, като учител, дали одобрявам коментари и драматични наказания и изказвания. Не, не съм от тези готини учители. Безинтересна съм и не повишавам тон.

 Спомням си, като учех магистърска степен във ВТУ с преподаватели от Свищов и не знам дали за това, че не са си на главното работно място, овикваха; и то най-скромните студенти. А който бе свикнал да преписва, даже и от учебника го правеше пред учителя. С други думи: най-усърдните бяха най-санкционирани и то с коментари, които можеш да вбесиш вече образован човек. Аз например бях обвинена, че подсказвам, след като 1 напудрена и простичка студентка ме сръчка 3 пъти пред безмълвния преподавател и аз се съгласих да се поотместя и й казах: каквото виждаш, бързо копирай, че не те даже познавам. И тя нищо не можа да копира за 20 секунди, но поради сръчкванията аз получих 3, а тя (пудрата) - 6. На последния изпит, преди Държавния, един интектуал, ни в клин, ни в ръкав, на 26-г. жена (като мен) се заобяснява, че от мен нищо няма да излезе и хич не му пука дали ще се оплача. Правеше се на смел, но излезе смешен. И така една старателна дама (като мен) избута с някакви тройки крайните изпити и с безкрайно тъпи коментари, които не мога да си ги обясня. Но това са възрастни готини хора, които повечето късметлийски студенти описват като готини даскали. Това ме амбицира да запиша скоро "Английски и английска литература с  педагогика", за да стана неготина даскалица. Не обичам онези преподаватели, които правят велики изказвания, унижавайки най-старателните. В крайна сметка тези изказвания могат да подлудят всеки, без значение на каква възраст.