Животът в китайските кампуси (нашите студентски градове) е не по-малко шумен от този в други подобни по света. И в Китай има чуждестранни студенти от всички националности и раси. Ще попитате: как се отнасят китайските младежи към чужденците, най-вече дошли да учат китайски като чужд език, а не друга дисциплина на китайски език? Обичат ли комуникацията с различните? Ето че в кампуса пристигнаха най-вече африканци. За китайците казват, че не обичат да почерняват на морето - та това е толкова срамно за тях, все едно си бачкатор или земеделец, а не преуспял учен, възхитен от техническия прогрес. Така поне мислят най-вече в големите градове. А как възприемат чернокожите? Мислят си, че са някакви шоумени и са забавни, заради това ги карат да ги разсмиват. По телевизията на Китайската нова година оставят някой чернокож китайскоговорящ да води шоу. Така стана и с нашите съседи по стаи-африканци - кажи това, хайде да се надбягваме, чували сме, че чернокожите са бързи. Но нашите чернокожи загубиха надбягването, не бяха хич подготвени, а китайците се подготвяха до припадък и ги оставиха да им дишат прахта на тържественото състезание (в Китай и най-малкото нещо може да се направи съвсем тържествено). 
 В кампуса пристигнаха и арменски младежи от октомври до Коледа, поради което заедно подготвихме песни на руски език (аз се веселих и пях с тях). Заедно с африканците танцувахме и аз си спомних, че единствената държава от южното полукълбо, посетена от мен, бе латиноамериканска - при това не и пищния град Рио де Жанейро (доста набързо посещавам някои страни и почти без забавления). Да не говорим, че не плача за лукс. Знам, че в Африка има и немалко глезотии за богати (освен страховити диви животни за немного хуманно сафари), а е по-интересно да срещнеш някой от там, който ще ти каже какво е там за обикновените хора.
 Около кампуса дойдоха журналисти да ни питат какво харесваме в Китай. Аз пред камера и микрофон казах, че харесвам много китайската дърворезба, вижте защо:

 В кампуса имаме и много чуждестранни учители, които са забавни за студентите със своята култура.
Снимка: на Коледа с американските учители и аз във вишнева блуза с лице към камерата:

Видяхме много американци и канадци, които са над 55 години (не знам как се снабдяват с работна виза, по принцип е по-трудно след тази възраст, но всичко зависи от умението на работодателя от Китай). Защо те ходят в Китай? Защото в Китай възрастните хора се почитат, а не така е в техните държави - не си мислете, че в Америка е голямо почитане на знаещите и можещите, докато си местен до споменатата възраст - може, а за чужденците не искат да чуят, ако си над 40 години (освен ако не се пребориш с предразсъдъка им).
 Беше есен, когато трябваше да се изява за първи път на сцена - на Празника на средата на есента с пълна Луна. Това е и празник на семейството и любовта между роднини и близки. Помолиха ме да изпея нещо. Трябваше първо да представя песента ми, а преводач преведе речта ми от английски на китайски. Казах, че ще изпея родопска народна песен (някои китайци при споменаването на Родопите, се заоблизваха за кисело мляко), в която (типично за народните песни) природата, най-вече планините, могат да говорят и в която се противопоставя любовта на кандидат-снахата и тази на майката, като това понякога води до природно бедствие. Сещате ли се коя е песента? За двамата овчари и другари - единият вика: пусни мене, мене чека... Да, това е „Притури се планината“, която може би не изпях съвършено, но шоуто се получи и моите китайски и чуждестранни приятели често ме питаха за нея след това.
 В Китай не липсват сладки моменти с големи торти, от които се възползваме най-вече чужденците. Китайците не си нито по сметаната, нито по шоколада.
 Все пак не изядох цялата торта, а можех:

Имат може би вродена непоносимост към лактозата, а и са си свикнали без тях, макар че в големите супермаркети има марката „Теско“ (нещо като „Кауфланд“) на ниска цена. Единствено харесват кисело мляко, а българското кисело мляко („Момчиловци“) е доста скъпо и със захар. Аз чакам промоцията „2 картона на цената на един“ в корейски супермаркет в китайския ни град. Китайските магазини предлагат прясно мляко от немски крави на добра цена.
 В по-централните и известни университети срещаме повече чуждестранни студенти - от Русия най-вече.

Бихте попитали: а как се отнасят към хомосексуалните? В кампуса пристигнаха и такива чуждестранни студенти, които открито го заявиха, но не проявяваха открито привързаността си. В Китай нещо, което не е прекалено, се приема. Освен това китайската дружба, без любовни отношения, между момичета или момчета е толкова искрена, та никой не се стряска, когато 2 много млади неомъжени или неженени се държат, като че има нещо силно между тях.
Казвам Ви „лека нощ“, макар че аз почти не съм спала - ще пътувам за изборите до „близка“ секция. Страхът от далечно пътуване, дори при опит, не ме напуска.