Представете си, че Китай измисля коприната около 2700 г. преди новата ера, а ръчното плетене с две и повече "куки" пристига там около 1920 г . посредством победените руски белогвардейци, тръгнали си от руската гражданска война. Аз, като човек, нямах хиляди г. да се развивам, но се запалих по плетенето в южна приморска част на Китай, по-точно Хонконг. Преди това, когато се опитвах да плета нещо, бях обявявана за луда, защото лудите бучкат продължително на почти едно място, а и без това "нормалните" хора гледат първо да идат на запад. Обаче в Китай цената на ръчно плетиво е доста висока - около 80 евро за дреха без ръкави при това малък размер (колкото и на запад).   Как се плетат картинки или мотиви? Истинската дума е "жакард". Аз започнах с малки жакарди - лале, което като схема намерих в търсачка, изписвайки двете думи на английски (лале+жакард). Когато си на лицевата част, плетеш жакарда от дясно наляво, като се почва от долния ред, а при опаковата: също от долния ред, но от ляво надясно. Когато се плете дреха от яка до кръст, се почва от горния ред жакардът. 
 
 Ако сте рационален плетач, за да не мъкнете тежко плетиво по куките (пардон, игли се казва, защото кука трябва да има извивка за закачане; в онлайн магазините ги наричат дори "шишове"), научете бод Китченер (на името на човек, който го е измислил) - бод за невидимо пришиване на 2 хоризонтални незавършени части. Използвам бод Китченер при плетене на чорап с 4 двойновърхи игли от маншет до пръсти. Как се плете с видеа, съм публикувала тук (някъде февруари беше, 2020) в малки кръгове с много игли (може и с обръч, но непрекъснато издърпвате силиконовите му връзки в страни). "Плетене" на една кука (става въпрос за истинска кука), може да му казвате синджирене, ситнене (но на български, представете си, официално е фъкане) не е плетене. Фъкат се милета, покривала и играчки от прежда, както и всички триизмерни "плетива"-украси.