Вече искам да заявя, че става въпрос за истинска кука - която закача с извития си край. Останалите инструменти за плетене можем да наречем "игли", а не "куки", както е по международните езикови принципи. Не използваме друг инструмент, а само една бройка кука, като тя може да е с различна дебелина. Дебелината на куката се избира според пропоръката на етикета на преждата. За начинаещи: изберете по-дебела прежда и съответно по-дебела кука.  Започнете, научавайки плитката (или иначе казано: вериги), която служи за основа.  Вторият ред се започва от втората верига, броейки от куката (като заметнатото начало, излизащо от куката не е пълна верига и следователно не се брои). Винаги се започва отдясно наляво. А конецът прежда (наричан за кратко само прежда) винаги се държи отзад, независимо дали правите плитка (основата от вериги) или редове, а куката откъм вас я изваждате от външния край и там отзад (с придвижване с лявата ръка) премятате преждата. Третият и други следващи редове обикновено (освен ако не се цели декоративен ефект) се правят чрез промушване под двата ръба на веригата. А конецът, както е изпънат, се изважда от куката изпод двата ръба; и го придърпваме, захващайки го отляво, за да го извадим първо откъм нас, в резултат на което ще имаме две полувериги (бримки) върху куката. Замятаме над куката, после тази заметка изваждаме и от двете бримки. Това се нарича единичен синджир (или единичен крошет). Съществува полудвоен крошет, двоен крошет, троен крошет, според това колко заметки преди и след пъхване под ръбовете правим и т.н.
  Ето нагледен пример от видеото тук, като първо си пригответе основа от 30-верижна плитка (ако не разбирате английски, гледайте от 33-тата секунда):