Ще направя паралел между съдбата на Петя Дубарова и Юкио Мишима - и двамата живеят в неизбежното време на "патриотично" унижение, в страни, които през 70-те на 20-ти век още преживяват изолацията след Втората световна война. Юкио Мишима завършва земния си път с харакири (или сепуку), след патриотичната си реч пред японски военни, че трябва да зарежат световните инструкции за намален състав и незачитане на императора като победена страна, зовяща ги към бунт срещу тези инструкции. Мълчанието на военните го кара към това, в което е повярвал още като дете, получавайки часовник от японския император: жест на патриотичност. Харакири е тежко: самураят се прорязва дълбоко в стомаха, а друг след това му отсича главата със сабя и понеже отсичането не станало както трябва, Мишима е страдал нечовешки. Дали е искал да докаже себе си и да опровергае лекарската комисия от Втората световна война, която му диагностицира набързо туберкулоза и следователно негоден за служба? Други казват, че другият, който асистирал и на свой ред се самоубил бил като него хомосексуалесн и затова бързо се решили на почти един и същи край.   
 Но нека да поговорим за творчеството на писателя, който бил номиниран за Нобел, но впоследствие негов сънародник е реално удостоеният. Едно от най-известните му произведения е "Храмът на Златния павилион". В него се засяга темата за изолацията и себеизолацията, примесени с несъвършенство на човек и от друга страна: заслепяващия храм, неговото с ветло присъствие от векове. Сякаш за да отговори на будистката максима "Когато срещнеш Буда, убий го" (имаща значение "Не си прави кумири" и "погледни се ти какво си"), разказва ни се за уединенито, което може да ни обърка тотално. Базиран е по истински случай (излизащ от заглавията на японската преса): млад свещеник през 50-те подпалва храм (в момента е отново там, понеже е възстановен и се намира на прекрасния и втори по известност след Токио: град Киото). В повестта този млад свещеник (в творбата той заеква) се казва Мизогучи. Той често събеседва с философскинастроения си колега - накуцващия Кашиуаги, който въпреки недъга си и благодарение на разговорливостта си има успех с жените. Ето сцени от Ютюб на пиеса по тази творба: