В деня на Европа можем  да си зададем този въпрос или по-точно: защо се създава излишно напрежение. Ако Западна Европа се страхува от имигранти от Източна Европа, защо не си казаха в епохата на комунизма: "Дайте да освободим Източна Европа от комунизма, защото заради него всички могат да избягат, да дойдат при нас и да ни вземат работните места". Но това не се случи. Странстването трябва да е интересно, докато си млад и младият западноевропеец би бил много по-назад, ако той остане в позата на констататор, похапващ пуканки пред телевизора. Дали той може да се заинтересува от Източна Европа. Един американец вече го направи - той се срещна със стотици хора от Източна Европа, показа промяната в живота на поколенията. Погледна Източна Европа в частта й, принадлежаща към ЕС и отвъд.  От любопитсвото той пътуваше към ценностите, които тази част на Европа пази. Погледна в минали катастрофи (даже природни такива - посети район до Чернобил) и разказа за тъжни и весели очаквания. Това е книгата, за която търся издатели: http://u4itel.blog.bg/biznes/2013/03/18/prevodachka-tyrsi-izdatelstvo.1065518

Сега продължавам с историята на едно честване: 9 май. То води началото си от 1950 година, когато френският външен министър Робер Шуман предлага да се създаде организация, която да обединява производството на въглища и стомана. Целта е да се контролира производството им, защото това са елементи, необходими за създаване на оръжие. По-късно, на следващата година - 18 април 1951, се създава Европейската общност за въглища и стомана чрез Парижки договор с шест държави: Франция, Италия, Западна Германия и страните от Бенелюкс. Всъщност подобен орган вече бил създаден на 28 април 1949 г. в Лондон от САЩ, Великобритания, Франция и Бенелюкс - наричал се "Международен орган за Рур". Последното се отменя обаче от създаването на новата Европейска общност за въглища и стомана.
Последвали и Римски договор от 25 март 1957 г., който създава ЕИК (Европейска икономическа общност - участват трите страни на Бенелюкс, Франция, Италия и Западна Германия) и договорът за Евратом, създаваща Европейската общност за атомна енергия. Така "шестте", както били наричани държавите-основателки имали 3 институции, решили да ги обединят в едно на 1 юли 1967 в Брюксел, така се получила "Европейски общности", които всички знаят като Европейска общност, т.е. в единствено число. И така тази организация съществувала до 1ви ноември 1993 г., когато се родил официално Европейският съюз, когато влязъл в сила договорът от Маастрихт от 7 февруари 1992.
Прави впечатление късното присъединяване на Великобритания, въпреки че повдигането на въпроса за европейска общност се смята дело на Уинстън Чърчил през 1946. Членството на Великобритания било блокирано от Франция и първата влиза в Европейски общности на 1 януари 1973 г.
Гренландия излиза от Европейски общности през 1985 г.
Интересна история... Но всичко това беше предшествано още през 1949 г. Тогава бе създаден Съветът на Европа със седалище Страсбург - това е организация, която няма общо с Европейския съюз и в нея членуват в момента 47 европейски държави. В себе си тя включва Европейския съд по правата на човека, създаден през 1950 г. Докато Съдът на Европейския съюз е създаден през 1952 г. и има седалище в град Люксембург - столицата на държавата Люксембург.
В Страсбург, Франция се намира и част от една институция и Омбудсманът на Европейския съюз и наред с белгийската и люксембургската столици е базата на институциите на ЕС.
Ето снимка от моето посещение на Съда на Европейския съюз в Люксембург наскоро: