В София - един от малкото градове в света, в които няма контрол на билетите още при влизането, настава игра на стражари и апаши. Даже в провинцията още при влизането те посреща контрольор и шофьор или шофьор, който няма да иска да те пусне, ако не си си платил (както е практиката почти навсякъде по света).
 Може би столичният транспорт се е превърнал в център за елиминиране на възрастни и младежи - едните забравят; а другите са в период или на търсене на партньор, или работа, та не им е до всичките процедури - дай точни пари, скочи бързо в автобуса, докато не те е подминал, намери незает перфоратор, където няма да паднеш при остър завой, гледай дупките да станат хубави и не си играй с билетчето, за да не го скъсаш, но да ти е под ръка, защото няма само теб да чакат.
 Вместо контрольорите да искат да се заплаща една цена, те веднага ти искат десеткратната. Попадала съм на свестни контрольори, когато съм си търсила работа и от стрес за интервюто забравях за дупчене, да си пазя билета под ръка, та макар и вече платила, предложих да платя пак, но само като повторно плащане. Тогава контрольорът не ми поиска плащане отново и беше видял, че скоро съм се качила, но забравила да дупча. Но това да се иска десеткратно плащане е нелепо, при все че на нехайния стопанин никой не е виновен. Това десеткратно плащане изнервя и то без никакъв съд и присъда. Контрольорите не трябва да бъдат повече от полицаите - т.е. със съдебни права.
 Не оправдавам никакво насилие над контрольор. В случката от днес пресата споменава, че контрольорът казал на пътника без билет да иде да си прочете правата и задълженията, а това не е адекватно, защото през времето, когато се придвижва да „чете“, може да избяга. Контрольорът трябва да му каже правата - на български, а и за чужденци на международния език на туризма - английски. Освен това не е правдиво да има глоба от десеткратно плащане, това би трябвало да е максимален размер, при което се предполага, че пътникът без билет е търсил нарочно спречкване с контрольор.
 Аз съм имала случай, в който контрольорът търсеше заяждане с мен. Нямаше билети нито на будката, нито пък шофьорът имаше. Скоро влезе контрольор и го попитах дали мога да си купя билет от него. Той веднага и грубо ми поиска десеткратната цена. Разбрах, че всъщност познавам младежа - доста симпатичен на външен вид. Аз му бях учителка по английски за един срок, през който той каза по-малко думи, отколкото в автобуса; и нямаше много присъствие. Запомних малкото му време присъствие с това, че идваше с един стол над главата ми и заплашваше, че ще го стовари върху мен, ако не му пиша шестица и то без никакво изпитване. Аз единствено успявах да го спра с думите, че той няма да влезе в затвор, но родителите му ще трябва да ми плащат повредите и за него няма да остават пари. Та по повод билета стана добре, че имаше хора да ме защитят и че не приличах на провинциалистка, защото тогава някои си мислят, че добре става за провинциалистите, като ги гонят.
Моля се единствено „Столичен транспорт“ да въведе адекватен контрол на световно ниво. Иначе учителите можем да помогнем за приема на контрольори.