1. Кой стои начело на фирмата

 Начело на фирмата е управител или няколко управители. Не винаги това е нейният собственик/собственици (най-добре е собствениците да ги наричаме съдружници за всички видове фирми без едноличен търговец – фирма от един собственик, който е управител, освен ако няма временен заместник (заместник, наричащ се прокурист), за когото е докладвано на властите). Но има и други органи на фирмата, които взимат решение, тъй като резултатите от някои решения биха повлияли до голяма степен на фирмата или биха засегнали много хора (служители, собственици, кредитори и други).

 Общо казано: когато във фирмата има неограничено отговорни лица/съдружници (неограничено отговорни: отговорят за задълженията на фирмата с цялото си имущество – дори и лично имущество), те управляват фирмата. При дружество с ограничена отговорност (ООД) управителят може да не е съдружник. Но при акционерните дружества (АД) има съвет от хора, който го управлява – „Съвет на директорите“ или „Управителен съвет“ и тъй като на срещи не могат да ходят всички те, тези съвети упълномощават един или няколко хора, които да го представляват. Това е една от разликите между ООД и АД (като към АД можем да прибавим Европейско дружество – това е акционерно дружество, образувано от сливане или преобразуване на АД, като има седалища (места, от които се управляват) са в страни от Европейския съюз). Вижте за още разлики точка четвърта от тази статия. Но и при ООД, и при АД има Общо събрание, което например може да промени размера на капитала (парите, които натрупва дружеството в себе си), може също да реши да закрие дружеството (всичко това става чрез гласуване, като за посочените примери се иска мнозинство от 2/3 от представените акционери или повече, ако е написано в устава на АД; и три четвърти при ООД или повече, ако е написано в устава на фирмата. Устав означава записани правила, по които се води дружеството).

2. Фирмата и нейните съставни части

 В Търговския закон на Република България е записано, че всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. („Търговец“ в случая ще рече фирма).

 Може би сте чували и за „дъщерно дружество“? Тогава неговата майка (холдингово дружество) определя повече от половината от членовете на управителния съвет или контролира най-малко 25% от основната част на собствения капитал  на дъщерното дружество (не привлечения капитал; привлечен капитал е този, който е взет за определен период от други фирми и трябва да се върне).

3. Пред кого се отчита фирмата и защо е нужно това отчитане. При кого отиват парите от данъците?

 Фирмата ангажира служители, които работят за нея, като те изчакват период, след който взимат заплащане за това наемане на труд. С това изчакване, а не плащане веднага в края на работния ден, фирмата е кредитирана от своите служители. За повече тяхна сигурност за сега и за в бъдеще, когато те ще бъдат пенсионери, фирмата внася на сметка на служителите си осигуровки, които служителят ще ползва при настъпване на събития: болест, майчинство, пенсиониране и много други. От друга страна фирмата ползва обществени услуги: например сметосъбиране около нейни обекти, за което заплаща такса смет на общината (ако е собственик на обектите), както всяко едно домакинство, което не е фирма. Фирмата също плаща и данък печалба, защото печалбата е доход за собственика/собствениците на фирмата, така както служителите на фирмата плащат данъци върху заплатите си. Данъците за собствениците обаче са малко по-големи, когато печалбата се раздаде на собствениците, а не остане за използване във фирмата.  В същото време фирмата притежава  средства в наличност, както и материали, за да може да извършва дейността си. А наличието на всичко това трябва да се наблюдава, за да не се изгуби и открадне, а същевременно собствениците трябва да са информирани, както и държавата, която взима данъци от фирмата. Фирмата се отчита и за наетите служители – кога и при какви условия са били наети, колко е платено за техните осигуровки и други.

 Освен данъците, които фирмата плаща от дейността си, тя подава информация и за непреките данъци, които заплаща купувачът на нейната продукция. Такъв е данъкът върху добавената стойност.

4. От къде фирмите взимат пари, за да работят? (Източници на финансиране)

 За дъщерните дружества вече знаем, че те получават пари от холдинга. Но от къде получават пари останалите фирми? Основно от три източника:

-               -  Кредитори – те искат обезпечение на кредита (заема)

Кредитор може да не е само банка. При АД кредитори са и притежателите на неговите облигации.

-         - Инвеститори – те не искат много обезпечение, а се интересуват от високата печалба

За инвеститор също се счита собственик на облигация. Инвеститорът обаче търси да извлече максимална печалба от тях. Съществуват фирми-инвеститори, които се казват инвестиционни дружества и т.н.

-              -  Съдружници – те се интересуват от печалбата и идеята, но разделят и риска с останалите лица в собствеността на фирмата.

 При акционерните дружества може да съществуват два вида акции: обикновени акции и привилегировани акции. Истинските съдружници са тези с обикновените акции. Тези с привилегированите акции са считани и като инвеститори, тъй като те имат повече гаранция, че ще получат доход от тяхното притежаване. Но пък по-големият риск се носи от обикновените акционери, които играят роля в самата фирма – гласуват на Общото събрание на акционерите. Но видът на акцията зависи от това какво е записано при нейното издаване.

 Фирмата може и да се самофинансира от печалбите си от предходни години.

5. Как фирмата печели от дейността си? С кого тя се сдружава? Как защитава интересите си?

 Фирмата се стреми към печалба, която от една страна е доход на собствениците й, а от друга служи за финансиране. Как обаче фирмата решава колко трябва да произведе, за да е на печалба? Това се решава с точка на рентабилността, която показва при колко единици продаден продукт се покриват разходите на фирмата. Формулата е: p.x = v.x + фиксирани разходи

Х - брой произведени единици, p –цена на произведената единица, v – променливи разходи

 Фиксираните разходи са тези, които не се изчисляват за единица продукт, а са точно непроменливо от производството число – например: наем на имот за производство от 3 000 лева. А ако например заплатата на работниците в цеха се изчислява като 50 стотинки на произведена единица, която струва например 1 лев, то заплатата на работниците е променлив разход.

Да намерим колко продадени продукти ни трябват за печалба, а после самата печалба!

 p.x = v.x + фиксирани разходи + Печалба

Печалба = p.x – v.x – фиксирани разходи

Или общо казано: Печалба=Приходи-Разходи

 Фирмата може да членува в различни организации най-вече с научна цел, които предлагат нови решения за производство.
 Могат да се обединяват в консорциум - обединение, което съществува до приключване на дадена дейност – например дейността печатане на учебници, при която се сдружават повече издатели, тъй като сами нямат достатъчно пари да го направят или пък е много рисковано да понесат сами разходите.

 Съществуват и търговски камари, които защитават фирмите дори пред правителството; и предлагат закони и промени на парламента на държавата. Много често тези камари имат и Арбитражен съд, който решава спорове между фирмите, но се опитва фирмите да не развалят отношенията си. Спорове на фирми обаче могат да се решат и в съда, в който се решават и споровете на гражданите.

6. Фирмата като съвкупност от служители, нейната политика спрямо персонала и външни лица

 Фирмите наемат лица било то временно, било то за неограничено време. Те обикновено подписват договори с наетите, в които са записани задълженията и правата на двете страни.

 В днешно време доста се говори за аутсорсинг и инсорсинг. Какво означават те?

 Аутсорсинг - изнасяне на дейността на фирмен процес при трета страна (говори се за „трета страна“, защото фирмата е едната страна, нейните служители са втората, а аутсорсингът касае служители на друга фирма, които са третата страна).

 Инсорсинг – също включва трета страна (служители на друга фирма), но те работят вътре в сградата и/или поделят заедно материали. Инсорсингът може да цели консултиране на персонала на наемащата фирма. Но може например да е схема за евтина работна ръка – например хора от по-бедни страни, които са наети във фирма в тяхната страна, работят в друга страна, където заплатите са по-високи, на по-малки заплати.

 Фирмата обаче трябва да се стреми да изгради добър имидж, т.е. добра представа за нея от обществото. Ето защо на служителите (в някои случаи работници) трябва да се гледа като човешки ресурс с голямо значение.