Ранното чуждоезиково обучение (още в детската градина) - защо е нужно то, ако в края на средното образование малко от учениците получават свръх-компетентност?

Ще се опитам да отговоря така: колкото повече занимаваме детето с думи и жестове, толкова по-емоционално и по-впечатлително става то. Така че чуждият език и светът, който ни се представя чрез него, ни напомнят, че общуването е най-съществената крачка за решаване на проблемите. Често пъти тийнейджърите търсят другар и изповедник в лицето на учителя по чужд език, защото инстинктът за ново формулиране на проблема по пътя за решаването му ги води към общуване с вид професионалист, с какъвто тийнейджърът е общувал от малък.

Но за да развие детето своя потенциал по чужд език, учителският колектив трябва наистина да се представя като такъв. За добрия учител определящо е не това, че той държи учениците притихнили - напротив пълното затишие и липса на емоции е сигнал, че няма комуникация. Мога да кажа, че неслучайно големите прояви на буйство в училище са налице обикновено в час по английски или друг интензивно изучаван език. Тези прояви са показател, че има натрупано напрежение в други часове и при други учители; и обвинението "при мен децата са много кротки, а при теб не са - значи ти си лош учител" може да показва, че учителят, при когото децата са кротки, не ги ангажира достатъчно с изказване на лично мнение и творчество, той изгражда послушно стадо.

Изучаването на чужд език в ранна възраст е възможно, когато детето ангажира повече сетива. Неговите питания малко встрани от темата не се подминават - например когато кажеш, че дядо Коледа на английски се казва кратко "Санта" и децата попитат нещо повече за него, пак можеш да продължиш с английски, като представиш кукла, която говори на английски за него, а ти си неин преводач.

Можете да откриете повече за чуждоезиковото обучение (и конкретно английски език) и възможност за учене 1 година (12-ти клас) в англоговоряща страна на: http://u4itel.info