Пресичаме границата между Литва и тази руска област в град Советск и показваме нашите безплатни електронни визи, за чиито кандидатствахме изцяло по Интернет без покани. Автобусчето от Вилнюс не бе много удобно, но нощният преход ни спести нощувка, макар че по някое време шофьорът рязко натисна спирачките, за да не прегази елен на литовска територия. Пристигнахме в 4 сутринта, а автобусната гара отваряше в 5. Цял час навън или в денонощно кафе. Автогарата (Южный автовокзал) бе с щателна проверка за оръжия, след което влязохме до 7 часа, защото ни трябваше банка за обмяна на валута, в Русия няма бюра, а самите банки правят това. На гишето за информация никой не ти казва за близка банка, служителката грубо ми каза "Не зная". Но започна разговор с мъже-клиенти. Простено и е: мъжете в Русия са по-малко на брой и като че ли по-добре обслужвани. Тук обаче забелязахме, че не виждаме само руси коси или преобладаващо такива, както бе от Финландия до Литва.

 Исках да се приближим до хотела ни, за който други пишеха, че е близко да Катедралата и аз погрешно тръгнах по тази посока и направихме по-голямата част от окръжност вместо да изминем само 800 метра, които указваха Филхармонията. Хотелът бе близо да училище и закусвални, а пеша стигаш лесно до Катедралата, забелязвайки красиви мостчета, окичени с катинари - практика, започнала от романтичния Париж, означаваща пазещо любовта сърце за любимия/любимата. По-късно ще ви разкажа за тези мостчета. Оставяме багажа си в 2 часа следобед, хапнали от узбекистанска закусвалня наблизо. Хотел (на руски по-често: гостиница) "Златната бухта" ни разочарова с липсата на асансьори, но стаите (по-точно апартаменти) бяха истински удобни и широки за по-малко от 42 евро (тогава). Колко приятно е да напълниш удобната българска вана от град Севлиево. Отоплението без скъпене ти напомня, че си в страна с изобилие на гориво. И в този хотел разбрах за екскурзия "по городу" с гид за 600 рубли на човек. Цената е добра, защото излизаш снимаш и автобусът те чака заедно с групата записали се. Тази екскурзия записахме за утре следобед, а до тогава ние опознахме уличките сами.

 Катедралата на Кьонигсберг (днес Кьонигсберг е Калининград и е част от територия на Русия, придобита от Германия след Втората св. война) е замислена през 14 век като католическа и с течение на времето става протестантска. Около нея се намира статуя на Албрехт Пруски. Тази постройка е била разрушена изцяло при бомбардировки, извършвани и от британци. Известна с философа Кант, тя притежава чара на някогашни пруски стилове. 

 Първите заселници на тези площи са кръстоносци (рицари, връщайки се от кръстоносни походи до Близкия Изток). Около катедралата можеш дори да пийнеш глювайн (греяно вино с канела и лимон) или да си купиш кехлибар евтино.

 В деня на градската екскурзия се наобядвахме с кримски чебуреки (нещо като полуокръжни мекици с пълнеж). И се запътихме към хотела, от който започваше екскурзията (не нашия хотел). До автобуса се събрахме хора - почти всички руснаци, без нас разбира се. Но ние разбирахме прекрасно гида, облечен като барон Мюнхаузен. Барон Мюнхаузен - този измислен литературен герой (базиран обаче на истински немец с такова име, живял дълго в Русия, не Прусия) е особено приказлив на истории. Такъв бе и нашият дегизиран гид, който не спести и легендите за вещици, превръщайки се в черни котки и още други. Най-голямо впечатление ми направи математическата гатанка от пруско време, когато за островите на река Прегол е имало 7 моста: възможно ли е да минеш през всички мостове и да се върнеш при първоначалния, без да повтаряш никой от тях. Отговор: не, защото те са нечетен брой. По някакъв научен начин това било доказано като отговор.

 Става ни ясно, че посещаваме и места с пожалени от бомбардировки сгради - всичките от дребни червени тухли, които, като изключим подлагане на бомбардировки, са се оказали много издръжливи и забелязваме една с огромен надпис 1885. Това било район и с градове, и селца, като условието на немците нещо да се нарече град (освен някакъв задължителен за прусите замък) е да има митница и пивоварна. Пивоварната е била важно нещо.

 Кехлибар, колкото и какъвто го желаеш и напомнящ ти за Вилнюс и Рига. Прусите го добивали и заради опияняващото въздействие (като при марихуана) при топенето му.

 Ето 2 снимки от града: