Корабът на южнокорейската пасажерска компания, тръгващ от Цингдао, тръгна едва 3 часа след времето за качване, като всички пътници преминахме граничен контрол преди това, както и попълване на китайски формуляри, а самото качване на кораба бе и на вътрешни за кораба ескалатори. Ние си бяхме купили евтини билети от икономична класа, за връщане все още имахме някакъв формуляр вместо билети. Голямата корабна рецепция ни упъти към каютите, като нашата бе за около 40 човека с двуетажни легла, та аз се качвах на втория етаж с помощта на стълба и здравия корниз на разделителното от околния свят перде. И корабната тераса не бе далече от икономичната ни каюта. Имахме топла вода за миене от душовете и те имаха определен час на функциониране, тъй като можеше да се случи произшествие: като например леко изгаряне с твърде топла вода.
Пътува се 17 часа до Инчеон, недалече от столицата, но с 3-те часа начален престой стават 20. Фактическото ни отплаване бе в 6 вечерта, около което време всеки започна да вади храна или полуфабрикатни спагети, за които може да се ползва гореща вода за вътрешна употреба, напълно безплатно. Телевизори имаше и на рецепцията, и в каютите с програми на немного разбираеми езици. И разбира се: магазини. Единият бе т.нар. "безмитен" с луксозни скъпи стоки, а другият бе с нормални корейски цени, като може да се купи и с юани, но курсът на кораба не е много изгоден. Корабът притежава малък театър, в който можете да гледате безплатно стари класики, но не на английски. А караоке-клубът бе много скъп - около 25 лв. на час. Самата закуска бе около 6 лв. на човек, но няма месо в менюто. Цена за икономичен билет в една посока на пътуване е около 123 лв. (легло, душ с топла вода, общи телевизори, без храна). Нямаше намаление за отиване-връщане.
Наближихме Инчеон и се сетихме за нужда от хотели, но нямахме представа далеч ли е Сеул, къде е изгодно да се отседне. Само с безплатното уай-фай видяхме, че в Сеул хотелите вървят от 60 евро нагоре. Казваха ни, че се стигало от Инчеон до Сеул за 2 часа с артерията на общото метро. Решихме, че не е безопасно да се разервира чрез уай-фай връзка и нямахме резервации: така и казахме на имиграционните южнокорейски служби, когато пристигнахме.
Тук искам да запозная читателите с условията на по-малкия и войнствен "побратим". Казват, че една от драстичните правни мерки е носене на правна отговорност и от близките на провинил се техен гражданин, което не знам колко е вярно. Страната не се отличава с много свобода на гражданите, а всеки чужденец се посреща от 2ма гидове, които не ти позволяват да говориш с местни. Но не може да се каже, че не си добредошъл, освен ако не си американец, като за тях има забрана за влизане в Северна Корея. Цената на визата обаче е солена: за 10 дена престой около 2000 долара на човек, в които не влизат пътуванията до и вътре, но влиза хотелът. В страната може да се влезе единствено чрез полет или влак, започващ от Китай (това е, което съм чувала).
Още на кораба попълнихме формулярите за влизане в Ю. Корея. За хотел казахме, че ще видим, обаче написахме в кои градове смятаме да идем. На излизане видяхме вход на метрото, който водеше до Централната жп гара на Сеул. Наистина излезе над 2 часа пътя, защото трябваше да сменяме линиите. Само дето около тази гара нито едно заведение нямаше уай-фай и не можеш да резервираш хотел. Попитах къде има място с много "гестхаус" (обичат тази дума, а тя значи евтин хотел). Казаха ми, че ако не евтинки, то много на брой подобни са на спирка Мьонг-донг. Хванахме метрото, а нямало нужда, защото в центъра спирките са нагъсто, но добре че го направихме, защото като за първи път не е очевидно изобщо.
Няма да разказвам в подробности колко трудно е да намериш свободна стая, при все че хотели изобилстват, като най-накрая помолих в един да звъннат на близки хотели, които показваха и по Интернет свободни стаи. Имали, казаха от едно място, да сме дошли, без никой да ни пита за имена и подробности. Бе трудно да намерим хотела, който, като повечето, бе с рецепция на горни етажи. Нямали, казаха пред нас и то с недружелюбен тон. Потърсихме в друг, който при запитване пак каза, че няма за двама човека, нито пък двойна стая. Едва като попитах за "туин рум" (с две малки легла), казаха "има" на английски. Към 85 евро за ден със закуска, на която имаш индивидуална порция и отделно вземи-колкото-поискаш. Бе на разположение масло, само дето хляб няма. Обратно на корабното меню с хлебчета много, масло не. Стълбищата бяха неизползваеми и заключени, чакаш немалко асансьора, има някаква мнителност към европееца, като че ли страдат от параноя покрай съседа си, тя ги затваря за общуване. Казваха, че има уай-фай, но него пуснаха чак накрая след два дена престой и един оставащ. Покрай втория ден ни бе откраднат от стаята плик с китайски речник, картички и чисто долно бельо, добре че имахме настрана и друго. Като се оплакахме, от рецепцията нищо не направиха, а можеха да видят запис от охранителните камери кой от камериерите излиза с нашия откраднат плик. Явно крадецът не е имал време, защото е нямало време да ни се даде полагащите за деня пакетчета с шампоани и др.
B страната има едно предпазливо отношение към чужденците, като единствено увеселителните паркове се стараят да ги очароват. Около спирка "Самсунг" на метрото има прекрасен аквариум, покрай централната част ще ви очароват музеи като "Излъжи окото" (на англ. ез.: "трик ай"). Или пък селото "Намсангол Ханок" в центъра на града. Много и с евтин вход са дворците, но с тяхната еднотипност не биха ви очаровали толкова, колкото прекрасното гореспоменато село.
След краткия ни престой от 3 дена отново взехме метро със спирка Инчеон, а всъщност трябвало друга, но пък се стига после и с автобус, като питахме близкото бюро по туризъм. В Инчеон като че ли бяха по-свободно настроени въпросните бюра, няма го стреса на големия град. А преди да вземем автобуса, се огледахме и видяхме наоколо Китайския квартал - много шарен и примамлив. Направихме снимки и после с автобус до пристанището.
