Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09 10:25 - Монголия и Южна Корея
Автор: u4itel Категория: Туризъм   
Прочетен: 2067 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 06.09 06:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 част II - Уланбатар, пустинята Гоби, пътуването до Цингдао(Qingdao)

След като се настанихме в хотел, в който отсядат и служители от Монголските железници, излязохме да се поразходим, та се запътихме с автобус към плошад "Сухбаатар", на който можете да видите паметник на Марко Поло, но най-величествената сграда е Парламентарният дом. В близост е един интересен музей, в който може да се снима срещу допълнително заплащане. От близките магазини си купихме монголско кисело мляко, което не е лошо, но е по-течно. Хлябът беше много вкусен. Но се предпочита от хората повече ориз, поне в ресторантите. Не липсват заведения тип "бърза закуска" с руски пирог, който е леко модифициран и руснаците биха го нарекли "чебурек". Столицата е събрала половината население на страната, като цялото е едва 3 млн. Театрите предлагат за вечерта зрелишни кратки фолклорни представления с неевтини билети, но си струва. Отидохме на такова и се очаровахме от витите гласове на певците. Или от акробатичните изпълнения на млади монголски акробатки, като едната стреляше с краката си с лък, покачила се на партньорката си. Инструментите и мелодиите от тях наподобяваха тези от Перу и инстиктивно бяха включили и известната перуанска мелодия "Полетът на кондора".

Върнахме се в хотела, от чиите чешми не потече топла вода, а отляво и дясно ледено студена в летния ден. Добре, че не бе зима, си казах. В Уланбатар през зимата е много студено. Имало Интернет казват, но и него го нямаше. А топлата вода няма да я има, докато не им дойде реда, според графика на Правителството. Това ми прозвуча като "Имахме домашно, учителко, но тате го изпи." Нищо не им пречи да си поставят бойлери в стаите и да не се излагат пред гостите, които си и плащат. Та аз за тази цена бях на море в България при промоция със закуска. Имаше ресторант, но не го посетихме, безплатно нямаше.

При посещението на централния плошад платихме два дена пътуване до номадско село и лагер край Сайншанд. И тъй като бяхме само ние, господата от агенцията надуха цената, но все пак не тръгнахме веднага, а бе планувано след 2 дни, които трябваше да запълним. Вторият го ударихме на спане и миене със стоплена в бидони от персонала вода в хотела ни, примитивно, но чисто. През пырвия ден обаче посетихме Зимния дворец на Богд Хан - последният монарх на Монголия. Доста бяха вещите, които е притежавал - статуи на Буда и други от будизма. препарирани животни чак от Америка. Атрибути за кон и даже слон. Всичко бе пред очите на туристи най-вече от Япония.

Напуснахме хотела и потеглихме сутринта първо към паметника на Чингис хан, построен, където, според легенда, той открива златен конски камшик. Наоколо имаше собственици на камили или коне, или орли, които правеха привлекателни фотосесии на желаещи, но ние си пазехме "апетита" за срещата с номади на следващия ден.

Преспахме в юрта в туристически лагер край Сайншанд. (Монголците използват думата "гер" за юрта, като последното всъщност е на турски.) Вечеряхме преди това - под зоркото око за цени на гида, шофьора и стажанта на фирмата, който бе командирован да учи. Казваха за обща цена, а ето че се скъпяха. Накараха ни да платим душа с топла вода - немного, но за 500 евро за двама човека с уж всичко, това си беше премятане.

Сутринта трябваше да станем да посрещнем изгрева на слънцето близо до манастир "Камар" - интересен и величествен, построен наново след тотално унищожаване от хора с други идеологии. Слънцето изгря, докато ние бяхме на хълм със съградени от камъни големи женски гърди, по които жени хвърляха мляко, а мъже малко по-далеч и към недълбока пропаст хвърляхо жито или просо.

Манастирът посрещна много поклонници начело със свещеник, който говореше за основателя му и за необикновената енергия на мястото. Червените и черните камъни, и скалите напомняха за някогашна вулканична активност. В близост има и малки пещери, в които се молят и постят монаси; те са като вдълбани по каменистата пропаст наблизо.

Недалеч сред пустошта бяха оставили и останки от динозавър, колкото да забавляват, защото повече би привлякло кражби.

А малко преди обед наближихме човек, който се оказа камилар-номад и семеен бизнесмен, посрещащ мераклии да видят камили и да ядат камилско кисело мляко, както и месото на камилче. От камилското мляко, казват, сирене не ставало. Нашите камили бяха двугърби, а те давали по-малко мляко от едногърбите, които в Гоби ги няма.

В неясната и обща програма, за която, както казах, платихме 500 евро, най-скъпо от всичко в цялото пътуване в две страни, имаше среща с две номадски семейства: при едното ядохме камилско кисело мляко, сладки с камилско мляко и видяхме 2 дечица, които не се страхуваха от наближаващото училище. Гидът ни ни каза, че в Монголия ходенето на училище не е задължително. Те имаха две юрти - едната имаше за комин тръба и това бе кухненското им помещение. В гостната юрта наближи коте и децата се заиграха, тази юрта си им бе дом - за цялото семейство. Имаше и лека мебел вътре, по пирони висяха медали от състезания по борба.

При другото семейство в съседство видяхме и други юрти на още семейства . Първото пазеше стадото с камили вероятно на цялата малка общност, а това имаше около юртите само две камили, при това оседлани. Оказа се, че това са нашите "опитни" камили за язда, само дето: никой не ни обясни как се язди. И двете камили бяха мъжки, може би не искаха да товарят женските, за да имат сили да се сдобиват с малки. Моята камила преживяше и като я наближих се отвратих от устната й миризма и жълтите дебели зъби. Не беше трудно да се кача, тя беше в седнало положение, а после се изправи и не знаех накъде е решила да ме води, та се закрепих за гърбицата към главата - беше като плюшена и не ми бе неприятно. На другата, която бе малко по-тъмна на козина, се качи мъжът ми. И двамата не знаехме дали да им говорим или да ги подърпваме. Бизнесменът-номад ги поведе й двете заедно с нас върху тях. И аз се заклатушках от едната гърбица до другата, но краката ми бяха здраво промушени. Не слушах гидовете, които ми казваха да пусна предната гърбица. Самият номад ме съветваше с жестове да продължа да я държа. След около 500 м спряхме и това ни бе цялото яздене. Гидовете ни бяха снимали и филмирали.

Полагаше ни се обяд в номадската общност и ни бяха сервирали в една юрта варени и пържени големи равиоли с пълнеж от камилска кайма. После обратно в колата и още 150-200 км до Замъйн Ууд. Те сякаш друга граница не познаваха. И ето ти пустош с много стръкове с цветчета. Като слязох по едно време за по малка нужда, видях, че това бе див чесън. Имаше в далечината семейства, които го беряха.

В Замъйн Ууд гидовете решиха да ни оставят без хотел - казах им, че другите агенции, като казват тур за два дена, имат и трети даже за връщане обратно и при всички случаи две нощувки, да не говорим, че нашите гидове спестиха 1 закуска и 1 вечеря. Та ги убедихме да ни отпуснат нощувката. Мисля, че цената, която платихме за такава небогата програме, е немалка и не би било редно да ни лишават от нощувката. Тук хотелът взе за през ноща паспорта само на един от двама ни.

На сутринта взехме автобус за столицата на китайска област "Вътрешна Монголия", която е град Хохот. На границата Замъйн Ууд - Ерлиан се забавихме час и половина и после пътувахме около шест часа. В Хохот има голям музей със скелети на динозаври. Хванахме такси на следващия ден след нощуване в хотел, при който ни искаха и на сутринта върнаха депозит от 100 юана (около 25 лв.). Таксито ни заведе там, а се оказа, че трябваше да чакаме за билети, макар че входът е безплатен, т.е. безплатни билети даваха след построяване на опашка. Динозавърският гигантски скелет там е доста известен. Казват, че е на най-големия известен вид, но е леко по-малък от побратима му в Хънан.

Добре, че си купихме влакови билети още щом пристигнахме в Хохот. Билетите през лятото или други училищни и общи ваканции (като Китайската Нова година) бързо се изчерпват. Ние "случихме" с евтини твърдоседалкови места в евтин бавен влак за Цингдао. Отначало не знаех, че ще пътуваме 22 часа и като наближихме Пекин, си помислих, че е немалкият Дзинан, но хората ми казаха, че него ще видим чак на сутринта, а самия Цингдао чак 5 часа след Дзинан. Вечерта си спахме на неудобните седалки, но нямахме друг избор. Добре, че бяхме закупили по същото време и билетите за влака Цингдао-Пекин, че ни се падна високоскоростен и удобен влак.

В Цингдао трябваше да купим билети за пътнически кораб до южнокорейския град Инчеон. Не се нуждаете от южнокорейски визи, но при закупуване на билетите, продавачите се свързват с имиграционните власти, които могат да ви зададат въпроси. Купихме билети за същия ден, а връщане трябваше да избираме не както искахме, а един ден по-рано, тъй като корабните рейсове не са всеки ден.

Тук не искам да ви кажа как стигнахме до въпросното гише и въпросното пристанище, понеже на таксиджиите все им трябват точни обяснения, най-добре да имате снимка на китайските йероглифи на името на това международно пристанище и да кажете, че отивате за Ю. Корея, а не Японски острови.



Тагове:   Монголия,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. u4itel - Сгрешила съм, като съм написала ...
05.09 02:59
Сгрешила съм, като съм написала "камшик за кон от злато", имам предвид "златен конски камшик". И в един от абзаците горе "върнахме от хотела", трябва да е "върнахме в хотела".
цитирай
2. monbon245 - С този
05.09 04:32
твой пътепис, направо ме отказа да ходя в Монголия и изобщо в тази част от света :) А колкото до „известната перуанска мелодия "Полетът на кондора" - това наистина е най-известната им и популярна мелодия. В колкото ресторанти в Перу ходихме, във всички свиреха поперуанчени евъргрийни, т.е. Франк Синатра с перуански мотиви или Беса ме мучо - пак с перуански мотиви. Тяхната музика, ако изобщо мога да я нарека такава, изобщо не е хубава. Дори в ресторантите им с уж фолклорни програми, пак са евъргрийни по перуански му или блъскане по барабани и пищящи свирки, а танците им са подскоци. Не че не изкарахме повече от прекрасно в Перу, но с музиката им - нещо не се разбрахме :) Мерси за постинга. Много ми се ходеше в Монголия, но ти ме отказа :)
цитирай
3. u4itel - Забелязахте ли обаче, че гледат на ...
06.09 06:59
Забелязахте ли обаче, че гледат на еврепоееца като на богат? ;-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: u4itel
Категория: Други
Прочетен: 190816
Постинги: 103
Коментари: 78
Гласове: 111
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930