Когато някой иска да се гмурне в китайската култура, се оставя на Пекин, където ще усети традиция, кухня, а през април - красотата на божурите в един от парковете. И тези, които знаят английски, ще попитат: как така името на този град се промени на Бейджинг? Всъщност на китайски то е Бейдзин, а сегашното му английско наименование се доближава до истинското. Откъде „П“ в предишното име стана на „Б“ и т.н.? Всъщност на китайски първата буква се произнася между „п“ и „б“. И макар с променено име на града, на английски „патица по пекински“ е „пекинг дак“. Но за лесно предвижване в този град е добре да научите китайското латинизирано писмо, наречено пинйин, като ви трябва добре научаване най-вече на съгласните - например латинското „с“ се произнася „ц“, „q" се произнася между „ц“ и „ч“, а „zh“ се произнася „чж“. Точно това латинско писмо се използва при компютърното писане, което с внедрена софтуерна програма предлага няколко възможни китайски йероглифа и се избира с компютърната мишка един или група от тях. Но да се върнем на Пекин, където ще ви очакват хотели до ресторанти с примамливите патици по пекински. Аз бях избрала хотел от любимата ми китайска верига „7 дни“ в същия Пекински „дистрикт“ (както казват китайците на английски, а той е задължителен предмет в китайските училища), в който се намира и Нощният пазар за екзотична храна - Дунхуамън, т.е. дистрикт Дунчън (за имената на дистриктите прочетете на английски в Уикитравел).
  На този Пазар можете да си купите скорпиони на шиш (бях ваксинирана срещу хепатит между другото) и внимателно с разглеждането, че някои от тях очакват опичане, но дотогава още мърдат. Има и пържени паяци, и някаква тънка змия на шиш (е, не мърдаше поне, но ми се стори скъпо да я ям и не си купих), но аз минах скромно - със стриди и то печени на скара с чесън.
 Ако предпочитате да опитате нещо наистина вкусно, то около площад Тиен Ан Мън сте на точното място. Потърсете хотел, наречен Кингс Джой (от английски „Радостта на краля“), като наблизо има една улица и пресичащи я малки улици, които предлагат вкусната Патица по пекински. Може да се купи само патицата от такава малка уличка, но аз предпочетох половин патица в ресторант и поднесена, както трябва - със сливов сос, рязани краставици на ивици, зелен лук и тънички палачинки.   Защо, бихте казали, се счита тази патица за толкова специална? Защото кожата й отвън изглежда като лакирана поради вертикалното й сушене на връв и на ветровито - на два пъти, като директно преди сушенето на два пъти е намазана със соев сос: преди и след топването или заливане с вряла вода, като след първото сушене и преди горещата вода е с надигната от месото кожа от сръчен готвач с надуване като балон. Пече се също вертикално, намазана с нужните подправки. Внимавайте в ресторанта с поднесените опаковани прибори или някакви предлагани добавки като европейски вилици или ориз - те се плащат, но никой няма да ви го каже, просто не ги разопаковате, иначе - плащате. Веднъж аз платих чашка ориз - 1,50 лв. за придружаване на друго ястие, но патицата не е нужно да се придружава от нещо извън „пакета“, върви си с палачинките и т.н. В ресторант и като клиент не е прието да се спори, нито пък да се правят прибързани похвали. Случвало ми се е да ми дадат по-хубава хотелска стая и да ми го съобщат с прискърбие преди това. 
 Красив е Тиен Ан Мън - там и около него са най-големите забележителности на Пекин: мавзолеят с вход безплатен, Забраненият град, парк „Дзиншан“, парк „Бейхай“. Но преди това не пропускайте безплатния при представяне на паспорт Национален музей на Китай точно на този площад.
Сн.1: Тиен Ан Мън                                       Сн.2: Забраненият град - малка част от него  Забраненият град е императорски комплекс, който днешно време може да се посети безпроблемно от мъже с цялото им мъжко достойнство и в преносния смисъл на думата, защото това право са имали навремето само евнусите. Чрез евнусите императорите си осигурявали хора, които няма опасност да ги наследят или да създадат потомство, което да оспорва трона, макар че точно евнух катурва династията на първия китайски император - онзи император с Теракотените воини и погребан в Сиан.
 Спомняте ли си Опиумните войни от статията ми за Хонконг? Те завършват с опожаряването на Летния дворец, който не е толкова изящен и важен, колкото Забранения град, а за туристите Летният дворец е много труден за изкачване и може да се избегне. Особено ако имате страх от високо и вода, избягвайте да видите уличката „Сучжоу“ в Летния дворец или просто я вижте отдалеч, но пък обстановката и свежестта си заслужават. В тези Опиумни войни не остава само печеливша Англия териториално или съюзника й Франция без територии, но парично печеливша. Намесват се САЩ и Русия, а после и други без военни действия, а чрез дипломация - вижте статията за Шанхай. Един френски дипломат и познатият ни от българската история - руски граф Игнатиев, се застъпват за Забранения град, който бил предложен за опожаряване и унищожение. Затова тази участ сполетяла „по-невзрачния“ Летен дворец - намира се далеч от Забранения град.  
 Великата китайска стена - посетете я при Бадалин, но не е много лесна за изкачване. Аз, която не си падам по катерене и студ през зимата, дори съжалявах, че платих за входа, снимка отдалеч с нея ми бе достатъчна. Местността не е в Пекин, стигаше се до нея с влак от Пекинската Северна гара, но прочетох, че от ноември 2016 влаковете, наречени S2 се взимат от другаде - за подробности четете сайта Тревълчайнагайд на английски.
Снимки на Великата китайска стена  Около Храма на Небето също има ресторант с патица по пекински, но затова пък моловете с европейска храна са скъпи. Има прекрасен и безплатен ювелирен музей наблизо. Наблизо има и хотели от всякакъв ранг и цени.
 Не пропускайте парк „Бейхай“, ако дочуете, че Фестивалът на Драконовите лодки е в разгара си. Драконите са умилостивители на реките и моретата, а точно в скачане във вода завършва животът на любим китайски поет, поради който е този тъй нежен и лиричен Фестивал, който почита и събудилата се окончателно от зимата природа - празникът е някъде през юни. Ще видите и лотосови градини - толкова приказно е. Можете да чуете и сладката песен на цикадите.
Снимка 1 и 2: парк „Бейхай“ по време на Фестивала на Драконовите лодки; Лотоси    В Дзиншан парк през периода март-май ще видите цъфнали божури и други цветя, също любимо място на туристите.
 Така завършва първият ми престой с пътувания в Китай, за да се завърна после пак. Разказите за градове представят икономичен престой в Китай и за човек, неползващ екскурзовод, но пътуващ в компания с подобни на него познания или по-точно незнания особено относно китайския език. Тук разказите описват и ще продължат да описват маршрута Дубай-Пекин-Хонконг-Токио-Москва-Санкт Петербург-Варна, като тези за Китай включват промеждутъка между Пекин и Хонконг и не са представени по хронологичен ред.
 И за финал вижте снимка на панда от Пекинската зоологическа градина, която не е за изпускане сред атракциите: