Постинг
14.08.2015 22:12 -
Швейцария - Различната Европа - Част ІІІ
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 10249 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2015 23:19
Прочетен: 10249 Коментари: 1 Гласове:
9
Последна промяна: 14.08.2015 23:19
Швейцария - Различната Европа - Част ІІІ
Продължение
8. Женева
Следващият обект на нашия маршрут е град Женева. Въпреки, че нощувахме в Лозана и то в самия център, рано сутринта заминахме по магистралата за Женева, като оставихме Лозана за следобеда. Това беше така защото в Лозана имаме две нощувки, а програмата предвиждаше в Женева да се повозим с корабче по Леманското езеро, което неправилно се нарича от болшинството хора в България - Женевско.
Отново пътуваме покрай прекрасно подредени масиви от лозя и ливади. В ляво се простира Леманското езера, а на отсрещния бряг, който се намира във Франция, е известния френски курорт Евиан, познат в България с прочутата минерална вода Евиан. При подстъпите към Женева минаваме покрай известни сгради на международни организации.
- Дворецът на нациите в Женева е построен между 1929 и 1938 г. Днес тук е седалището на ООН.
- Музеят на международната организация на Червения кръст.
- Минаваме покрай Ботаническата градина на Женева и редица вили на световно известни личности - Еврейската фамилия (династия) Ротшийлд, автомобилния състезател от Формула 1 - Михаил Шумахер, бившия президент на СССР , архитекта на перестройката - Михаил Горбачов, първата съпруга на Наполеон - Жозефина и др.
Отдясно минаваме покрай монумента Брюнсуик, а от ляво е Женевския лунапарк. Минаваме моста Монблан над р.Рона и се озоваваме пред големия цветен часовник на Женева, който се намира на входа на Английската градина.
В ранните часове на всеки ден часовникът се почиства с прахосмукачка и грижливо се подрязва, което само по себе си е една интересна атракция.
От тук започна и пешеходната ни разходка из забележителностите на Женева.
Женева е вторият по големина град в страната след Цюрих. Населението е около 186 000 души. Женева е столица на кантона Женева - един от 6-те в Швейцария, където се говори френски език. Женева е обградена от три планини - Алпите, Юра и Салев. Градът е седалище на много мултинационални компании. Тук е мястото, където по стара традиция се правят световно известните часовници Ролекс.
Цената на часовниците Rolex варира от 15 000 до 30 000 CHF, но видяхме екземпляр, който струваше баснословната сума от 220 000 EUR (това беше в Париж).
В Женева е и Европейския център за ядрени изследвания CERN.
Отправяме се към Катедралата Свети Петър, известна със своята вътрешна украса.
Наблизо е Кметството на Женева и музея Мезон Тавел (Maison Tavel). Това е уникално свидетелство на средновековната гражданска архитектура в Швейцария.
Малко по-нататък е родната къща на Жан Жак Русо, а пред Кметството е Военния музей.
Излизаме на малка панорамна площадка, която гледа към парка на Реформаторите и където се намира най-дългата пейка в Женева, с дължина 200 м. Спускаме се към голям площад, където се намират Гранд театъра на Женева и Женевската музикална консерватория.
От тук влизаме в Парка на Реформаторите. Красив парк с историческата стена на Реформаторите.
Връщаме се на главната търговска улица и излизаме на малък павиран площад, по паветата на който са изписани поздрави на всички езици, включително и на български.
Минаваме покрай часовниковата кула и излизаме на брега на р.Рона.
Паметник построен за жителите на Женева
Отправяме се отново към цветния часовник, който е вече почистен и можем спокойно да си направим снимки.
Сега е момента да се насладим на огромния воден фонтан (Же д"O - на френски: Jet d’Еau), една от емблемите на Женева. Прекрасна гледка.
Фонтанът се вижда от целия град, когато пръска вода във въздуха. Петстотин литра вода в секунда се изхвърлят на височина от 140 до 147 метра. Фонтанът работи с 2 помпи, всяка с мощност 500 kW. Водата напуска дюзата със скорост от 200 km/h. Когато фонтанът работи, във въздуха има средно 7000 литра вода. Смелите туристи, които посещават фонтана, до който се достигна чрез каменна дига от десния бряг на езерото, могат да бъдат приятно изненадани и измокрени след лека промяна в посоката на вятъра. Ние обаче не бяхме изненадани и разгледахме фонтана съвсем отблизо.
Фонтанът е построен още през 1891 г, но е бил осветен чак през 1930 г.
Сега предстоеше приятната разходка с корабче по Леманското езеро, което продължава 1 час. Чудесно емоционално изживяване с красиви гледки към двата бряга на езерото.
След слизането от корабчето се разходихме из Английската градина, където всички се подготвяха за националния празник на Швейцария, който се празнува на 1 Август. Пихме по едно кафе и се завърнахме обратно към...
9. Лозана
Лозана е столицата на кантона Во (известен в България най-вече от кръстословиците). Градът е разположен във френско говорещата част на Швейцария на северния бряг на Лемаското езеро. Населението му е около 133 000 жители. Това го прави 5-тия по големина град в Швейцария.
Бяхме доста изненадани от мястото, където е разположен града. Той е построен върху стръмен хълм, като най-долната точка е на брега на езерото - 376 m надморска височина, а на север града достига до височина над 850 m. Това силно затруднява предвижването по стръмните улици. Затова в Лозана има метро (единствено засега в Швейцария) със зъбчата железница, подобно на тези във високите Алпи, но под земята. Това улеснява преодоляването на 500 метровата денивелация.
Първата ни спирка в града е пред Олимпийския парк, където се намира и Олимпийския музей.
Тук се насладихме на красивите цветя и множеството скулптури свързани с олимпийското движение.
За пръв път почувствахме че сме българи, защото пред самия вход към музея е поставена летвата за висок скок, където е изписано името на Стефка Костадинова с нейния световен рекорд от 209 cm. Интересен обект е също така Лозанската Катедрала, замъкът Уши, Църквата Свети Франсоа, Дворецът Рюмин.
Изглед от терасата пред Лозанската Катедрала към езерото и луксозния петзвезден хотела Лозана Палас.
Дворецът Рюмин
Имахме възможност да си направим самостоятелна разходка из града, тъй като имаме втора нощувка в четири звездния хотел Alpha Palmiers. Посетихме Лозанската ж.п.гара за да видим какво представляват железниците на Швейцария.
Какво да кажа! Ами железниците в Швейцария са перфектно подредени като самата Швейцария. Влаковете се движат с точността на швейцарските часовници. Дето се вика цепят "минутата на две". А може би на четири или на повече части. Този вид транспорт е така добре развит, че швейцарците отдавна са се отказали да ходят на работа в околностите на големите градове с колите си. Те просто се качват на колелото, отиват до гарата, купуват си билет от гаровия автомат, качват се заедно с колелото във вагона, където има специално отделение за велосипеди, отиват до мястото където работят, качват се на велосипеда и край. Винаги пристигат точно на време на работното си място, без да се страхуват от задръствания или да търсят свободно място за паркиране.
Докато бяхме на лозанската ж.п. гара пристигнаха два Интерсити влака по линията Женева-Лозана-Берн-Цюрих, които се движат през 15 минути. Всеки влак има по 10 супер модерни двуетажни вагона и всички места бяха заети. Швейцарска им работа. Някъде скоро прочетох, че председателят на Конфедеративния съвет, демек премиера или президента на Швейцария, ходел на работа с влака и то без охрана. Няма лимузини със сини лампи, няма сирени. Швейцарската железопътна компания има инициали SBB, но тя включва в себе си много частни ж.п.компании, например компанията Юнгфраубан, която поддържа участъка от Клайне Шайдег до туристическия комплекс Юнгфлауйох. Особено атрактивен е още един железопътен участък, където пътува "Глетчер Експрес". Това е най-бавно движещия се бърз влак, който за около 8 часа прекосява югоизточните Швейцарски Алпи по линията от Сен Мориц до курорта Цермат минавайки през 291 моста и 91 тунела.
Няма алпийски курорт, който да не се обслужва от зъбчата железница. Има една малка подробност. Железопътния билет там е с тарифа, 1 CHF за километър. Ами, на който не му харесва да не ходи да живее в Швейцария.
10.Веве
На следващата сутрин напускаме хотела в Лозана и се отправяме към малкия крайезерен град Веве. С какво е известен Веве. Главно с две неща: Тук се намира централата на хранителния концерн Nestle.
Когато чуете Нестле, веднага се сещате за швейцарските шоколади. Но това не е точно така. Само 11% от продукцията на Нестле са шоколади. Основно Нестле произвежда кофеинови изделия и други храни, включително и шоколад. От тук идва и прочутото Нес кафе. Второто, с което се гордее Веве, е че тук е прекарал последните си години незабравимия Чарли Чаплин.
Тук се намира и неговия гроб, за който България има черна слава (за най-голямо съжаление). Е! Има и други знаменити личности свързани с този град. Например Гогол и Михай Еминеско.
А градът, като всеки швейцарски град е прекрасен, подреден и чист. Ех! Мечти, мечти!! Направихме си снимки пред паметникът на Чарлс Спенсър Чаплин, един от най-сниманите обекти във Веве.
Точно срещу неговия паметник има още един интересен обект - Забитата в езерото вилица.
Сега дори се спори, кой наистина е сниман повече, Чаплин или вилицата. Не можахме да разберем какво точно символизира тази вилица, но се досетихме, че това вероятно е от световно известната сцена на Чаплин - Танцът на хлебчетата.
Връщаме се към централния площад на Веве.
Хората тук си имат и плаж, на който за кратко се насладихме и ние.
А шофьорът Георги-старши, се опита да играе шах на площада с един от екскурзиантите.
11. Монтрьо (на френски Montreux)
Само след десетина километра покрай езерото и вече сме в луксозния швейцарски курорт Монтрьо. Някои казват, че това е швейцарската Ривиера и според мен са прави. Вярно! Швейцария няма излаз на море, но Леманското езеро си е истинско море. При това спокойно, сладководно и чисто. Тук температурата на водата е като на нашето море. А още по-интересно е това, че климатът е типично средиземноморски, което значи, че има палми и други екзотични растения, например маслини. Затова Монтрьо не е зимен алпийски курорт, а летен и то супер луксозен. Впрочем никъде в Швейцария не видяхме луксозни возила (джипове и лимузини), с които да се демонстрира фалшиво самочувствие и показност. Единственото място където това се прави е Монтрьо. Но... Има едно НО. Тук показват своите несметни богатства арабските шейхове със своите хареми и други чуждестранни високопоставени личности. Тук се намират и най-луксозните хотели в Швейцария "Монтрьо Палас" и "Гранд хотел Швейцария".
Една нощувка в тях струва стотици и дори хиляди CHF. И всички места в хотелите са заети за цялото лято. Понякога цели етажи са ангажирани предварително за по три месеца. Тук не летуват швейцарци. Те просто работят тук, за да обслужват шейховете и други заможни люде от цял свят. Но Монтрьо наистина е един луксозен курорт с много, ама наистина много цветя.
Монтрьо предлага една от най-прекрасните разходки по брега на Женевското (Леманското) езеро - от Вилньов до Веве.
Монтрьо е домакин на множество музикални фестивали: В памет на Фреди Меркюри, всяка година през първия уикенд на септември, тук става голям музикален рок фестивал. На крайбрежната улица в Монтрьо е издигната статуята на Фреди Меркюри, обърната към езерото.
Друга проява е Джаз-фестивалът на Монтрьо, който се провежда ежегодно през месец юли. Фестивалът "Златната роза", провеждан през пролетта, голямата награда на който - "Златната роза на Монтрьо", е една от престижните международни награди за телевизия. Всяка година през април на международния конкурс за реклама и мултимедия в Европа се връчва "Златната награда на Монтрьо". Игор Стравински е починал в Монтрьо. В негова чест е наречена концертната зала в града. Освен тази зала по крайбрежието има и няколко временни концертни подиума.
Дийп Пърпъл правят Монтрьо известен с песента си "Дим над водата" ("Smoke on the Water"), в която се пее за събитие от 1971 г., когато фен на Франк Запа подпалва казиното в Монтрьо.
Монтрьо е известен и с многото лозови масиви в околността.
Друга забележителност на Монтрьо е Замъкът Шато де Шийон, но за него ще ви разкажа в следващата част на пътеписа, когато освен този забележителен замък ще видите още алпийски пейзажи при преминаването през международния алпийски проход Симплон, и единствения кантон Тичино, където официалният език е италианския. Ще разгледаме град Лугано, нещо което е хем италианско, хем типично швейцарско.
До нови срещи
Продължение
8. Женева
Следващият обект на нашия маршрут е град Женева. Въпреки, че нощувахме в Лозана и то в самия център, рано сутринта заминахме по магистралата за Женева, като оставихме Лозана за следобеда. Това беше така защото в Лозана имаме две нощувки, а програмата предвиждаше в Женева да се повозим с корабче по Леманското езеро, което неправилно се нарича от болшинството хора в България - Женевско.
Отново пътуваме покрай прекрасно подредени масиви от лозя и ливади. В ляво се простира Леманското езера, а на отсрещния бряг, който се намира във Франция, е известния френски курорт Евиан, познат в България с прочутата минерална вода Евиан. При подстъпите към Женева минаваме покрай известни сгради на международни организации.
- Дворецът на нациите в Женева е построен между 1929 и 1938 г. Днес тук е седалището на ООН.
- Музеят на международната организация на Червения кръст.
- Минаваме покрай Ботаническата градина на Женева и редица вили на световно известни личности - Еврейската фамилия (династия) Ротшийлд, автомобилния състезател от Формула 1 - Михаил Шумахер, бившия президент на СССР , архитекта на перестройката - Михаил Горбачов, първата съпруга на Наполеон - Жозефина и др.
Отдясно минаваме покрай монумента Брюнсуик, а от ляво е Женевския лунапарк. Минаваме моста Монблан над р.Рона и се озоваваме пред големия цветен часовник на Женева, който се намира на входа на Английската градина.
В ранните часове на всеки ден часовникът се почиства с прахосмукачка и грижливо се подрязва, което само по себе си е една интересна атракция.
От тук започна и пешеходната ни разходка из забележителностите на Женева.
Женева е вторият по големина град в страната след Цюрих. Населението е около 186 000 души. Женева е столица на кантона Женева - един от 6-те в Швейцария, където се говори френски език. Женева е обградена от три планини - Алпите, Юра и Салев. Градът е седалище на много мултинационални компании. Тук е мястото, където по стара традиция се правят световно известните часовници Ролекс.
Цената на часовниците Rolex варира от 15 000 до 30 000 CHF, но видяхме екземпляр, който струваше баснословната сума от 220 000 EUR (това беше в Париж).
В Женева е и Европейския център за ядрени изследвания CERN.
Отправяме се към Катедралата Свети Петър, известна със своята вътрешна украса.
Наблизо е Кметството на Женева и музея Мезон Тавел (Maison Tavel). Това е уникално свидетелство на средновековната гражданска архитектура в Швейцария.
Малко по-нататък е родната къща на Жан Жак Русо, а пред Кметството е Военния музей.
Излизаме на малка панорамна площадка, която гледа към парка на Реформаторите и където се намира най-дългата пейка в Женева, с дължина 200 м. Спускаме се към голям площад, където се намират Гранд театъра на Женева и Женевската музикална консерватория.
От тук влизаме в Парка на Реформаторите. Красив парк с историческата стена на Реформаторите.
Връщаме се на главната търговска улица и излизаме на малък павиран площад, по паветата на който са изписани поздрави на всички езици, включително и на български.
Минаваме покрай часовниковата кула и излизаме на брега на р.Рона.
Паметник построен за жителите на Женева
Отправяме се отново към цветния часовник, който е вече почистен и можем спокойно да си направим снимки.
Сега е момента да се насладим на огромния воден фонтан (Же д"O - на френски: Jet d’Еau), една от емблемите на Женева. Прекрасна гледка.
Фонтанът се вижда от целия град, когато пръска вода във въздуха. Петстотин литра вода в секунда се изхвърлят на височина от 140 до 147 метра. Фонтанът работи с 2 помпи, всяка с мощност 500 kW. Водата напуска дюзата със скорост от 200 km/h. Когато фонтанът работи, във въздуха има средно 7000 литра вода. Смелите туристи, които посещават фонтана, до който се достигна чрез каменна дига от десния бряг на езерото, могат да бъдат приятно изненадани и измокрени след лека промяна в посоката на вятъра. Ние обаче не бяхме изненадани и разгледахме фонтана съвсем отблизо.
Фонтанът е построен още през 1891 г, но е бил осветен чак през 1930 г.
Сега предстоеше приятната разходка с корабче по Леманското езеро, което продължава 1 час. Чудесно емоционално изживяване с красиви гледки към двата бряга на езерото.
След слизането от корабчето се разходихме из Английската градина, където всички се подготвяха за националния празник на Швейцария, който се празнува на 1 Август. Пихме по едно кафе и се завърнахме обратно към...
9. Лозана
Лозана е столицата на кантона Во (известен в България най-вече от кръстословиците). Градът е разположен във френско говорещата част на Швейцария на северния бряг на Лемаското езеро. Населението му е около 133 000 жители. Това го прави 5-тия по големина град в Швейцария.
Бяхме доста изненадани от мястото, където е разположен града. Той е построен върху стръмен хълм, като най-долната точка е на брега на езерото - 376 m надморска височина, а на север града достига до височина над 850 m. Това силно затруднява предвижването по стръмните улици. Затова в Лозана има метро (единствено засега в Швейцария) със зъбчата железница, подобно на тези във високите Алпи, но под земята. Това улеснява преодоляването на 500 метровата денивелация.
Първата ни спирка в града е пред Олимпийския парк, където се намира и Олимпийския музей.
Тук се насладихме на красивите цветя и множеството скулптури свързани с олимпийското движение.
За пръв път почувствахме че сме българи, защото пред самия вход към музея е поставена летвата за висок скок, където е изписано името на Стефка Костадинова с нейния световен рекорд от 209 cm. Интересен обект е също така Лозанската Катедрала, замъкът Уши, Църквата Свети Франсоа, Дворецът Рюмин.
Изглед от терасата пред Лозанската Катедрала към езерото и луксозния петзвезден хотела Лозана Палас.
Дворецът Рюмин
Имахме възможност да си направим самостоятелна разходка из града, тъй като имаме втора нощувка в четири звездния хотел Alpha Palmiers. Посетихме Лозанската ж.п.гара за да видим какво представляват железниците на Швейцария.
Какво да кажа! Ами железниците в Швейцария са перфектно подредени като самата Швейцария. Влаковете се движат с точността на швейцарските часовници. Дето се вика цепят "минутата на две". А може би на четири или на повече части. Този вид транспорт е така добре развит, че швейцарците отдавна са се отказали да ходят на работа в околностите на големите градове с колите си. Те просто се качват на колелото, отиват до гарата, купуват си билет от гаровия автомат, качват се заедно с колелото във вагона, където има специално отделение за велосипеди, отиват до мястото където работят, качват се на велосипеда и край. Винаги пристигат точно на време на работното си място, без да се страхуват от задръствания или да търсят свободно място за паркиране.
Докато бяхме на лозанската ж.п. гара пристигнаха два Интерсити влака по линията Женева-Лозана-Берн-Цюрих, които се движат през 15 минути. Всеки влак има по 10 супер модерни двуетажни вагона и всички места бяха заети. Швейцарска им работа. Някъде скоро прочетох, че председателят на Конфедеративния съвет, демек премиера или президента на Швейцария, ходел на работа с влака и то без охрана. Няма лимузини със сини лампи, няма сирени. Швейцарската железопътна компания има инициали SBB, но тя включва в себе си много частни ж.п.компании, например компанията Юнгфраубан, която поддържа участъка от Клайне Шайдег до туристическия комплекс Юнгфлауйох. Особено атрактивен е още един железопътен участък, където пътува "Глетчер Експрес". Това е най-бавно движещия се бърз влак, който за около 8 часа прекосява югоизточните Швейцарски Алпи по линията от Сен Мориц до курорта Цермат минавайки през 291 моста и 91 тунела.
Няма алпийски курорт, който да не се обслужва от зъбчата железница. Има една малка подробност. Железопътния билет там е с тарифа, 1 CHF за километър. Ами, на който не му харесва да не ходи да живее в Швейцария.
10.Веве
На следващата сутрин напускаме хотела в Лозана и се отправяме към малкия крайезерен град Веве. С какво е известен Веве. Главно с две неща: Тук се намира централата на хранителния концерн Nestle.
Когато чуете Нестле, веднага се сещате за швейцарските шоколади. Но това не е точно така. Само 11% от продукцията на Нестле са шоколади. Основно Нестле произвежда кофеинови изделия и други храни, включително и шоколад. От тук идва и прочутото Нес кафе. Второто, с което се гордее Веве, е че тук е прекарал последните си години незабравимия Чарли Чаплин.
Тук се намира и неговия гроб, за който България има черна слава (за най-голямо съжаление). Е! Има и други знаменити личности свързани с този град. Например Гогол и Михай Еминеско.
А градът, като всеки швейцарски град е прекрасен, подреден и чист. Ех! Мечти, мечти!! Направихме си снимки пред паметникът на Чарлс Спенсър Чаплин, един от най-сниманите обекти във Веве.
Точно срещу неговия паметник има още един интересен обект - Забитата в езерото вилица.
Сега дори се спори, кой наистина е сниман повече, Чаплин или вилицата. Не можахме да разберем какво точно символизира тази вилица, но се досетихме, че това вероятно е от световно известната сцена на Чаплин - Танцът на хлебчетата.
Връщаме се към централния площад на Веве.
Хората тук си имат и плаж, на който за кратко се насладихме и ние.
А шофьорът Георги-старши, се опита да играе шах на площада с един от екскурзиантите.
11. Монтрьо (на френски Montreux)
Само след десетина километра покрай езерото и вече сме в луксозния швейцарски курорт Монтрьо. Някои казват, че това е швейцарската Ривиера и според мен са прави. Вярно! Швейцария няма излаз на море, но Леманското езеро си е истинско море. При това спокойно, сладководно и чисто. Тук температурата на водата е като на нашето море. А още по-интересно е това, че климатът е типично средиземноморски, което значи, че има палми и други екзотични растения, например маслини. Затова Монтрьо не е зимен алпийски курорт, а летен и то супер луксозен. Впрочем никъде в Швейцария не видяхме луксозни возила (джипове и лимузини), с които да се демонстрира фалшиво самочувствие и показност. Единственото място където това се прави е Монтрьо. Но... Има едно НО. Тук показват своите несметни богатства арабските шейхове със своите хареми и други чуждестранни високопоставени личности. Тук се намират и най-луксозните хотели в Швейцария "Монтрьо Палас" и "Гранд хотел Швейцария".
Една нощувка в тях струва стотици и дори хиляди CHF. И всички места в хотелите са заети за цялото лято. Понякога цели етажи са ангажирани предварително за по три месеца. Тук не летуват швейцарци. Те просто работят тук, за да обслужват шейховете и други заможни люде от цял свят. Но Монтрьо наистина е един луксозен курорт с много, ама наистина много цветя.
Монтрьо предлага една от най-прекрасните разходки по брега на Женевското (Леманското) езеро - от Вилньов до Веве.
Монтрьо е домакин на множество музикални фестивали: В памет на Фреди Меркюри, всяка година през първия уикенд на септември, тук става голям музикален рок фестивал. На крайбрежната улица в Монтрьо е издигната статуята на Фреди Меркюри, обърната към езерото.
Друга проява е Джаз-фестивалът на Монтрьо, който се провежда ежегодно през месец юли. Фестивалът "Златната роза", провеждан през пролетта, голямата награда на който - "Златната роза на Монтрьо", е една от престижните международни награди за телевизия. Всяка година през април на международния конкурс за реклама и мултимедия в Европа се връчва "Златната награда на Монтрьо". Игор Стравински е починал в Монтрьо. В негова чест е наречена концертната зала в града. Освен тази зала по крайбрежието има и няколко временни концертни подиума.
Дийп Пърпъл правят Монтрьо известен с песента си "Дим над водата" ("Smoke on the Water"), в която се пее за събитие от 1971 г., когато фен на Франк Запа подпалва казиното в Монтрьо.
Монтрьо е известен и с многото лозови масиви в околността.
Друга забележителност на Монтрьо е Замъкът Шато де Шийон, но за него ще ви разкажа в следващата част на пътеписа, когато освен този забележителен замък ще видите още алпийски пейзажи при преминаването през международния алпийски проход Симплон, и единствения кантон Тичино, където официалният език е италианския. Ще разгледаме град Лугано, нещо което е хем италианско, хем типично швейцарско.
До нови срещи
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
