Белоградчик е място изпълнено с история с обрати и родолюбие, които са калили духа на хората от Северозапада. И макар че името си дължи на османските нашественици, които забелязват белотата на варосаните къщи на фона на червените скали, съдържащи железни окиси и хидроокиси, селището съществува от Римско време, от когато датира една част от крепостта (цитадела) - "Калето" ("кале" на турски значи "крепост").
 Крепостта е доразширявана, като в края на 13 век тя попада на територията на деспот Шишман I. Той напада Сърбия, подтикван от татари, сърбите в последствие отговарят с нахлуване във Видинското деспотство, а мирът със Сърбия е споен чрез брак с дъщерята на сръбския крал. През 1323 и после 1331 г. това деспотство отново не се разграничава в рамките на Българското царство. Около 1355 г. отново се образува Видинско деспотство. През 1365 г. настъпва унгарска окупация, деспотството става "банат" - унгарска административна област, а бившият му деспот е заточен в Хърватия и принуден да приеме католицизма. През 1369 г. окупацията е прекратена, а деспотът се завръща, като деспотството почти не съществува в рамките на цялостното Българско царство до 1371 г. Но след тази година всеки един от синовете на покойния български цар претендира да е владетел. Видинският деспот, вече цар на Видинско царство, не помага на Търновското царство за борбата срещу османците и по-късно става техен васал. След падането и на Карвунското деспотство през 1395 османците нахлуват във Видин. Следва поражение на кръстоносния поход срещу османците на унгарския крал през 1396 г. През 1413 г. е потушено и първото българско въстание срещу потисничеството.
 Значителна е ролята на Белоградчишко във въстанията в Северозападна България в първата половина на 19 век. През този период Османската империя се опитва да осъществи Танзимат (нещо като османска "реорганизация" (която на практика не се осъществява) или подобряване и приравняване на правата на мюсюлманското и християнското население), като северозападният район нарочно е изключван от този Танзимат, заради близостта му с автономната Сърбия. В този момент Сърбия играела двулична роля - подтиквала българското население към въстание с надеждата да получи изгода от неговата територия, а после предавала въстаници на Османската империя. През 1850 г. избухва Видинското въстание, което е с участието на много въстаници от Белоградчишко, но то е потушено с много кръв. По-късно, през 1877 г., почти към края на Руско-турската война по българските земи и много по-късно от Румъния, се включва Сърбия, като това й носи нейната независимост от Османската империя.  Белоградчишко отново среща сръбски войски - през 1885, но като вражески, които са разгромени; и отново сръбски  и румънски войски - 1913 г. в Междусъюзническата война, където този път неуспехът е за България.
 Белоградчик предлага прекрасни възможности за туризъм - близо се намира пещерата Магура и Рабишкото езеро.
 От пещерата "Магура" (на 17 км от Белоградчик) имам снимка от семейния албум, на която има малко прилепче. При посещение нямах достъп до древните рисунки, но затова пък се виждаха вандалските драсканици на съвременния "пещерен" човек. Можете да се снимате с огромен бутафорен "камък", който ще ви бъде посочен по средата на прехода в пещерата от екскурзовода. Имайте предвид, че пещерата е отворена от април до края на октомври с по-дълго работно време, а през останалото време се затваря по-рано. Друго, което трябва да знаете, е, че не се влиза и излиза там от едно и също място. За връщане имате 3 възможности: да вземете туристическо влакче от изхода (за което плащате допълнително), да вървите пеша километър и половина или близките Ви да Ви чакат с автомобил край изхода.
За повече информация разгледайте сайта на българския туризъм www.bulgariatravel.org , като изпишете "Белоградчик", разгледайте вдясно снимките и мултимедията (клипове в Ютюб).
  Интересни ежегодни събития в Белоградчик:
От 15-ти до 17-ти юни традиционният фолклорен фестивал “От Тимок до Искър – по стъпките на траките”, който води началото си от 1968 г. Място на провеждане - летен кинотеатър „Гъбите” и централен площад.
От 26 до 30 юни (на 29-и е Петровден - празник на града)  Традиционен панаир, място: близката до града местност Панаирище. Панаирът е по-стар от фестивала. На него има увеселителни платформи и площадки за деца и възрастни. ДАТИТЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ - ЗАТОВА ПОГЛЕЖДАЙТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА ТЯХ В ИНТЕРНЕТ И ДР.
Но по всяко време можете да бъдете очаровани от природата на Белоградчик и да похапнете любими български ястия, в баничарници и сладкарници да се нахраните изгодно.
Близо до крепостта "Калето" можете да си купите красиви нескъпи сувенири - картички, порцеланови напръстници и много други.