Навремето един от дядовците ми казваше, че "днешните" (тогавашни - когато бях малка) млади имат всичките шанс да живеят в града, защото неговият баща починал от най-обикновена пневмония на 40 години. Останал рано сирак заедно с още 2 деца на майка си, тя (за да има някой и да оре) се омъжила за мъж, който обаче имал също 3 деца. Така жената решила да раздеде по роднини рожбите си и дядо ми бил отгледан от малък от роднини, но не познавал родителите си. Казваше, че ако на село не се работеше земеделие и животновъдство макар и с грип, ставащ на пневмония (защото сушата и животните не чакат) и ако имаше повечко лекари, всички щяха да са там, но няма как - да си около бюро по-добро било. Така си е. Обаче ние живеем в скъпи килийки, плащаме и обща енергия на входа и за тези, които ни правят реклами във входа. А малкото останало пространство пред блока е за повръщаното от нощния запой на ученик, направил се на голяма работа или пък е израз на протест поради липса на обществени тоалетни (представете си: в Китай тоалетните са безплатни и чисти, а и са често срещани). Та ето ни болест поради постоянно нехайство на ВСИЧКИ. А пък моят прадядо поне си е страдал само от своите микроби, а преди това е създал семейство. Но бихме ли се върнали на село? Толкова самотно е там, няма и хора. Май без хора не става, обаче ако всички си мислим, че светът се върти около нас, все ще си бъдем и заедно самотни.