Днес ще направя малък аналог с вирус-проблема в Китай, но изобщо няма да засегна качеството на китайските политици, а на нашите. 
 Безводният Перник не е никак за завиждане, а политиците ни мислаят, че предшестващите все са виновни, те не могат (по-скоро не искат) да се вгледат в проблемите.
 Живях и работих немного отдавна на100 км от Ухан за подразделение на Уханско учебно заведение. Като четете за коронавируса и откъде е тръгнал, може би си представяте жители, разтърсвани от мизерия. Но истината е точно обратната: има заможни хора, храната е евтина и достъпна, дори привлича с голяма екзотичност и избор: лесно и евтино можете да се храните в италиански ресторант в Ухан (не сега, разбира се) и в спагетите да имате трюфели, а и на пазара се намираха за по около 1 евро варен трюфел. Градът е известен с рибния специалитет от част в него, на име Учанг: сладководната риба е уникална (има 13 кости и половина, т.е. едната й кост е много по-малка). Може би екзотичност, и желание да се задоволи всякакъв кулинарен каприз, преобърна живота на жителите (някои казват, че заразата е от мутирал вирус при змиите, тръгнал от мокрия пазар). Но вината е и на управниците на града: не са помислили за повече болници - с около няколко хиляди болни, многомилионният град (над 11 млн.) е с изпълнен капацитет в болниците. И съвсем правилно, поемайки отговорност, кметът подаде оставка. Спомням си, че за да се похвали с добро управление, управата на "градчето" (около 2 млн.), където бяхме много чуждестранни учители, искаше да разкажем за добри впечатления от градчето. Ние не хвалехме управниците, а говорехме за гостоприемството и добротата на хората, като казахме, че политиката не ни вълнува. Дори казахме, че не е зле да се дадат съвети на някои улични търговци да не мият суровите си продукти на улицата и да не плискат мръсната вода на улицата. (Много от въпросните търговци бяха от малцинство, което не говореше китайски).   

 Това можеше да се случи във всеки друг град някъде в Бг и точно поради грешки на управниците (политиците). Не е нужно да се хвалят с постигнатото, а да подобрят и следят за условията на живота на хората във всеки момент. Нелесна задача наистина, но управлението не е само да се биеш в гърдите колко магистрали си "построил" и да виниш хората, които не те следват. Такива са нашите политици и дори фактът, че не излизат от една и съща партия всички, ги прави още по-неадекватни: виновни са винаги предишните и няма приемственост.  Да информираш и да образоваш населението по социални теми е също задължение на управниците. Например: ако храчиш по улиците, останалите могат да се заразят от храчките ти, а в същото време се освобождаваш от твоите си добри храчки (поради това че вече в организма ти се е задействала защита за вас със своите антитела срещу микроби).