Когато бях в Мексико ..., то не бе отдавна. И сега си спомням за мечтите ми оттам да тръгна към други държави, обаче тръгвайки от Бг към Ю. Америка със самолет би ми струвало същото. Затова си казах:"По-добре да науча повече за страната." А пък не ми се и живееше, обикаляйки света с гладен стомах. Бях малко над 35 години и имах познати, които ми казваха, че е трябвало да мисля по-рано за подобни обиколки. В това имаше известна истина, макар че не се чувствах стара въобще. Просто възрастта ми бе предпоставка за специализация в зоната, в която се намирам. И така разучих транспорт и комуникации в страната, че вече и за екскурзовод ставам. Не ме е страх и от остаряване и че много хора не "искат" да живеят след 50 например. Но аз тогава бих празнувала.
 Сега ще ви отведа на места, където, за да всея смут, бих се разходила по бански, когато стана на 50, "чак" след десетина години. Плажове. Аз посетих тези на Пуерто Ваярта и на Веракруз.
 Но в момента не искам да отегчавам хората с дълги разкази, нека си варят бурканите. Та те са почти противоположно-разположени. Пуерто Ваярта е в щат Халиско, но и някак към Баха Калифорниите. Там можете зимно време да гледате китове от кораб, но това струва 75 долара на човек, освен ако не случите на промоция. Пуерто Ваярта е с много пеликани, видях един, от чтиято човка рибари извадиха кука и преди това отчаяно търсеше помощ. Животинката веднага литна и остави плажа с туристи, които се възхищаваха на смелостта му да броди дълго време с малкостърчаща корда от човката му.
 Във Веракруз въздухът е много влажен и през февруари или март беше имаше Карнавал като този в Рио де Жанейро, като вторият аз не познавам. Зареди се 4-часово дефиле с автомобили-трибуни и много танцьори, имаше и полицейско присъствие даже в небето, а и чрез дронове. Имаше 3 поредни вечери таково шествие, хвърляха малко лакомства и така фирми-производители си правеха реклама. Отидох (след заплащане около16 лева на човек) на един коралов остров някъде из морето. Всъщност на острова не те пускат, а до него, като водата ти е до колене. Гледаш малко рибки, пипаш морски звездички. Имаше и бодливи морски таралежи.
 Канкун или Акапулко - през тях минах бегло. Там е за богати. А аз не бях изобщо богата, нито ленива.