Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07 14:41 - Гватемала - страната на маите
Автор: u4itel Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове:
2



   Една страна, която природата е благословила. Доста планини, невероятни пейзажи и ... вулкани. Дали тя не е била по-обширна някога? Да, но с условието, че е била прекроявана от пришълци от Европа. Но и не можела да остане със старите вярвания, където царствало богопочитание до крайност. Страната на маите, където падали човешки жертви по страните на пирамидите. Такива са и тези в Мексико, защото не са построени от ацтеките, а от маите.
 Моят кратък разказ започва от курортно градче на име Санта Елена, където всички прищявки могат да бъдат задоволени, особено ако си американско туристическо зомби с долари. Тук ти предлагат екскурзии и до Белиз, където май пирамиди има само. Далече е от столицата Гватемала, но има наблизо летище. Как се набутахме с пътуване от Мексиканския град Куахтемок, та ние сменяхме 5 бусчета по кални планински небрежноасфалтирани шосета. И всеки леко повишаваше официалната тарифа. Бяхме започнали пътуване в страната за втори път след краткото влизане и излизане, виждайки картата за туризъм, на която бе откроен природен резерват с пирамиди, наречен Тикал. Преминахме през Уеуетенанго, Кобан и къде ли не. Срещнахме младо семейство, което преборило разстоянието чрез любовта си, бе разочаровано от нечестни и некоректни цени. Всичко бе толкова необичайно, хората като че ли бяха изолирани от света и живееха в бартерна икономика. Пет долара ни искаха за 700 гр. хляб в магазинчета без никакви цени. Насочихме се към тортиите: 5 пъти по-евтини и топли. А после и сирене, което ... о чудо ... е като българското саламурено сирене и с добра цена. А сега Санта Елена модерна като баровско местенце. Купуваш си ваучери за сутрешния превоз към Тикал. А там с билетчето е достатъчно да не излизаш и може да си стоиш и на палатка. Само че храната е скъпа, та добре и това да си носиш. Но ако животните ти направят пакост заради храната, ти си си виновен. Маймуни дребни или едри от рода "паяк", като последните издават звук като на тигър. Тигри не, но ягуари в Америка има. Добре, че се плашат от много народ. В една от реките на парка има и крокодили, но не исках да ги видя. Видях полумаймуни-полумравояди, маймуните и тичащи диви прасета. Имаше немалко авокадови дръвчета. Туканите се криеха от погледа ми и ме разочароваха така.
 На другия ден решихме да се върнем в Мексико през реката от гватемалския град Ла Текника, но граничният пункт се намираше в съседния град на име Бетел. Много от 2-те страни преминават без печати, т.е. незаконно. Обаче за "богати" европейци са намислили глоба около 100 долара. Всички обаче се опитват да те заблудят, че имаш нужда само от редовния речен транспорт на рибарите. Европейски съюз къде си, че да изискаш коректност и яснота?
 Така стигнахме до мексиканския град Фронтера Коросал, където трудно намерихме човека в бакалския магазин, който приемал обмен от гватемалски кецал към песо, защото в този град почти не говорят испански. Но в Гватемала ни беше още по-трудно с обмена: имахме евро и обменяхме само във верига магазини за битова техника. И с карта да теглиш не става, освен ако по нея не са долари.
 В Ла Текника имахме невероятен "хотел", който бе семейно бунгало на рибар. В една от стаите му бяхме настанени с шума на природата, гекони-гущерчета, които ни гледаха от процепите и огромна безобидна пеперуда над мен, която все пак ме стряскаше. А да се измиеш след понужда навън имаш канче във варел с дъждовна вода. Въпреки всичко рибарят продаваше сирене и доволно купихме от него. Хубаво е човек да търси в планинския бит нещо позитивно.


Тагове:   тикал,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4itel
Категория: Други
Прочетен: 223838
Постинги: 133
Коментари: 85
Гласове: 449
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930