В този постинг ще ви опиша моите мексикански съседи. Живеех в небогат квартал с отрудени хора. Съседката най-близо до нас ни услужи още първия ден. В нашата необзаведена къщичка нямаше пердета и тя веднага намери решение за нас. Даде ни по 2 пирона за всеки прозорец и чисти стари чаршафи, които послужиха за корниз и пердета. Жената живееше в същи по размери като нашата къща с 1 дъщеря с 2 деца и мъж, както и със собствен съпруг и инвалидизирана след болест още една дъщеря. Но въпреки трудностите бе голяма домакиня: прозорците и светеха от чистота, никой в къщата й не бе в мрачно настроение. Малко преди да завършим престоя си в града там, разбрахме, че благодарение на скромния живот са си събрали пари и са се преместили в своя къща. Тази им къща бе под наем и собственикът бе и този на нашата къщичка. Намерихме къщичката чрез агенция в Гуадалупе, близо до голям частен университет. Но тя си беше в гр. Сакатекас. Имахме 4 стаички, но обитавахме само 2. В една имахме набези от проливни тропически дъждове, защото покривът не бе поправян или бе, но някак набързо. Дъждовете бяха силни през август и септември. Но все пак никога не ни правеха абсолютни пакости. Слънцето ги изсушаваше.
 Друга наша съседка живееше с мъжа си и три деца, имала си къща в близък град, който обаче според нея не предлага добри училища. Тя ни даваше често от всичко, което са празнували и понеже мексиканците празнуват много често, се облизвахме и с малкото, което успявахме да й върнем, оправдавахме доброто ни съседство.
 Това беше дом по-уютен от малкия престой в щата Коахиля де Сарагоса. Там бяхме за недълго в полупустиня и в малка стая и тоалетна в нещо като пансион. Спомням си, че всички снимки от там караха мои приятели да мечтаят: с високи палми, с изящни театри, с високия университет "Иберо Американа", с танци на облечени в индиански дрехи. Но понякога се случва там да духа силно, а комарите са с всякакви болести от тип трески, има и тигрови комари. Този център на железодобива и памука е с шумни помпи, изпомпващи вода от подземни извори. Да идеш в тоалетна означава да чуеш ръмжаща помпа, да си измиеш ръцете - също, водата навсякъде в Мексико е с много арсен и си длъжен да поръчаш пречистена или ако си на хотел, да си наточиш от бидона във фоайето. Ако пък решиш да си спестиш шума и напълниш леген, ако не е с малко перилен препарат, очаквай доста комари. Когато пристигахме с автобус от Далас в държавата Мексико ни хареса кактусовия пейзаж, но не знаехме, че в пустинята гледат дини, крави с фураж отдругаде. Чепати и непредаващи се са мексиканците. Затова, когато избраха Тръмп, техният президент отказа да говорят за стената и дори отмени 1 от срещите си с него.
  В нашия Сакатекас нямаше шумни помпи при завъртане на воден кран в домакинството. Комарите бяха не по-различни от европейските.
 Когато излизаш от САЩ, ти става ясно, че те не проверяват излизащите и печатче не слагат. Мексико да мисли за нелегално влизащи в него. В следващия ми пост обаче ще ви разкажа за отскачането ми до Гватемала.
 Моят живот се оказа изпълнен с пътувания. Като малка не обичах да правя планове за това и си мислех, че дарбата ми за езици само ще ме накара да похарча много пари. Така и стана, но се обогатих с приятели.
 Спомням си в България как в наши дни, не като бях малка, децата обичат да се обиждат на статус. Всичко идва обаче от родителите им. Родителите им, които са мои набори, често се женеха по бременност, дори не от чувства или от по сметка. Една моя приятелка реши, че на 28 години е добре да си има деца, срещаше се с ерген и му каза, че нищичко не иска от него, освен да забременее. В детската градина всички му казвали "к.." (от децата, разбира се). Явно обичат децата да си мачкат фасона. Когато въпросните хлапаци порастнали, видяли, че мама и тате се оженили по-рано от 9-те месеца. Голям срам и за тях, но и за тормоза над 1 дете.