Постинг
29.06.2019 07:33 -
Моят живот сред "ацтеки" част 5
Автор: u4itel
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2019 07:51
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 29.06.2019 07:51
Какво значи "такос"? Ще се запитате, като ви предлагат често в Мексико. Това е тортия с пълнежа. Да кажеш "дайте 1 тортия" е като да кажеш "дайте 1 кора за баница". (НЕ БЪРКАЙТЕ ОБАЧЕ МексKАНСКАТА ТОРТИЯ С ИСПАНСКАТА: в Испания тортия е блюдо от картофи и друго в тиган.) Отделно тортията може да се запърже заедно с пълнежа или да се запече зедно с други пълнени и поръсени със сос и сирене тортии и тогава се казва енчилада. Такос са наричани "храната на миньорите" в Сакатекас. Бързо се приготвят и бързо се ядат. За да увиеш нещо в тортията (или ако искате: да я напълниш, да кажете), тя трябва да е топла, т.е. нужна ви е грил-решетка за котлона. А аз имах микровълнова и там "въртях" тези предварително готови кръгли кори, като слагах малко сурово чоризо - така корите ставаха гъвкави, а месото опечено. Чоризото екато кайма, но с подправки. Често то е от свинско месо. Свинското месо е изключителен деликатес в Мексико. В това нищо лошо, защото ако свинята е гледана и хранена без добавки и боклуци от вторични източници, месото е вкусно. Яла съм свинско в Азия в страни, където главно се гледа количеството, но там не беше никак добро и ти става тежко на стомаха. В Мексико се прави чурро от кожичките на свинете и потопени в нещо топло тези твърди сушени снаксове стават вкусни. Затова няма почти мюсюлмани там. Познавах там араби, но те бяха приели в Мексико християнската религия. Не е нужно да се клеймят хората за вкуса им, а и те от свинарство разбират, та дори в съседна Гватемала (коята е далеч от Сакатекас) граничарите си гледаха грухчовци. Прасетата на границата не са проблем там, а проблемът е че постовете са далеч от самата граница и си губиш времето да ги откриеш, докато повечето латиноамериканци прескачат въпросната граница без печат, т.е. "полузаконно". Не се опитвайте като европеец да сторите това.
Но нека да продължа с тортиите. Ако пък въпросната кръгла кора е голяма и по-скоро от брашно (защото типичната тортия е от царевично брашно) от пшеница, навита на руло, то ще ви кажат, че е "буррито", т.е. ухо на "магаренце".
"Гордита" няма нищо общо с тортиите. Това е една приготвена с пълнежа и притисната на преса питка. Или притисната с ръце. Някои първо приготвят питката като джоб и после го пълнят, но така не си личи, че е прясна. Говоря ви за храна, но в Сакатекас не купувах готова такава - всичко бе скъпо, но отскачах за съставките до "Лабиринто", пазарче близо до Дома на Културата, от който на всеки кръгъл час се разнасяше Маршът на Сакатекас. Заведенията изглеждаха романтични и примамливи, но на повечето от тях хигиената им куца, тъй като нямат тоалетна, та и къде да се измиеш също нямат. Но цените са 2-3 пъти по-високи, отколкото в по-неаристократични градове. Да, Сакатекас е аристократичен и кокетен със своите тесни улици. Актьори, работещи към Бюрото по туризъм, ви говорят и привличат с кринолинови рокли и някогашно испанско благородническо облекло. Витае в града легендата за благочестивата и набожна Графиня, която убила мъжа си от ревност, а вероятно грешната й душа се скита, за да ви поучи да не грешите като нея. Друг персонаж на историята на града е тази на Ла Кокета и двама млади, с които заформила любовен триъгълник. Почти всяка вечер актьори в турове с билети ще ви разкажат за тях, има и специални бусове за тези турове, които включват и "ел телеферико"-лифта. А към уикенда ще ви омаят кайехонеадите. Кайехонеада е съседска веселба, на която може и непознати да присъстват и да похапнат безплатно. Наричат се така, защото са на тясна стръмна уличка - "кайехон", но често с шествия и текила върху магаренца (текилата там наричат мезкал) завършва на площадче. Такива правят и когато момиче навърши 15 години. Девойката може да не присъства на нея и да си е вкъщи с приятелки и приятели с прекрасна бална рокля. Както някои биха казали, почват да и събират чеиз за евентуална сватба в бъдеще. Но момичетата в Мексико много рано стават майки. Често пъти стават майки без брак, макар да е страна с много католическа обвързаност. Да се говори в семейството за връзки е почти табу. Но от улицата и филмите те бързо и болезнено научават за живота. Раждаемостта е висока, но има и случаи на самотни майки с немалко деца. На бащите като че ли много не им пука, става въпрос за тези, които са неженени. Едно дете би им попречило на плановете да идат и да се замогнат в съседен САЩ, но това замогване все не идва.
Нека обаче в другата част ви разкажа за един селски събор близо до град Сакатекас.
Но нека да продължа с тортиите. Ако пък въпросната кръгла кора е голяма и по-скоро от брашно (защото типичната тортия е от царевично брашно) от пшеница, навита на руло, то ще ви кажат, че е "буррито", т.е. ухо на "магаренце".
"Гордита" няма нищо общо с тортиите. Това е една приготвена с пълнежа и притисната на преса питка. Или притисната с ръце. Някои първо приготвят питката като джоб и после го пълнят, но така не си личи, че е прясна. Говоря ви за храна, но в Сакатекас не купувах готова такава - всичко бе скъпо, но отскачах за съставките до "Лабиринто", пазарче близо до Дома на Културата, от който на всеки кръгъл час се разнасяше Маршът на Сакатекас. Заведенията изглеждаха романтични и примамливи, но на повечето от тях хигиената им куца, тъй като нямат тоалетна, та и къде да се измиеш също нямат. Но цените са 2-3 пъти по-високи, отколкото в по-неаристократични градове. Да, Сакатекас е аристократичен и кокетен със своите тесни улици. Актьори, работещи към Бюрото по туризъм, ви говорят и привличат с кринолинови рокли и някогашно испанско благородническо облекло. Витае в града легендата за благочестивата и набожна Графиня, която убила мъжа си от ревност, а вероятно грешната й душа се скита, за да ви поучи да не грешите като нея. Друг персонаж на историята на града е тази на Ла Кокета и двама млади, с които заформила любовен триъгълник. Почти всяка вечер актьори в турове с билети ще ви разкажат за тях, има и специални бусове за тези турове, които включват и "ел телеферико"-лифта. А към уикенда ще ви омаят кайехонеадите. Кайехонеада е съседска веселба, на която може и непознати да присъстват и да похапнат безплатно. Наричат се така, защото са на тясна стръмна уличка - "кайехон", но често с шествия и текила върху магаренца (текилата там наричат мезкал) завършва на площадче. Такива правят и когато момиче навърши 15 години. Девойката може да не присъства на нея и да си е вкъщи с приятелки и приятели с прекрасна бална рокля. Както някои биха казали, почват да и събират чеиз за евентуална сватба в бъдеще. Но момичетата в Мексико много рано стават майки. Често пъти стават майки без брак, макар да е страна с много католическа обвързаност. Да се говори в семейството за връзки е почти табу. Но от улицата и филмите те бързо и болезнено научават за живота. Раждаемостта е висока, но има и случаи на самотни майки с немалко деца. На бащите като че ли много не им пука, става въпрос за тези, които са неженени. Едно дете би им попречило на плановете да идат и да се замогнат в съседен САЩ, но това замогване все не идва.
Нека обаче в другата част ви разкажа за един селски събор близо до град Сакатекас.
Няма коментари
Търсене
