Ето отново една от културните столици на Мексико: Сакатекас. Градът е допринесъл за 2 неща "маршът на Сакатекас" и логото "марш от Сакатекас", защото ако живееш там, всичко е скъпичко, а заплатата около 450 лв. с 12-часов ден работа. Единствено миньорите вземат около 900 лв., а инженерите - повече, но това малко по-далеч от самия град, защото единствената мина там е музей, който може би докарва пари в повече, ако беше действаща мина. Сребро, което е нищо на цена в сравнение златото, единствено сребро има там, но и в питейната вода, затова беж да търсиш фирма за разнос на питейна вода. Знаех си, че имиграционните искат немалко, но за първа година искат всичко окло 800 лв. за съжител на човек с виза, който ти позволява уреждане на виза вътре. С други думи нищо не печелиш около 3 месеца. Заведенията са по-скъпи от в България, а нямат и тоалетна. Купуваме си неготвена храна от пазарите. Обзаведохме къшичката с голям матрак на промоция от магазин извън града - 150 лв. За готвене печки и други купихме на старо. Затопляхме тортии с мировълновата. Хлебарките обаче бяха тропически и крилати и трудно ги разкарвахме с каквото и да било.
 Там в тази страна се замислих за майка ми: как все ме тикаше да пътувам. И тя все имаше детски очи по въпроса за пътешествия, запалваше моята спокойна душа и ме дразнеше с нейния вече оптимизъм. Но сякаш трябваше да ме издразни докрай, за да открия себе си толкова далеч. Тази земя ми напомни за моята клета България, макар че всички там мислеха, че съм от Белгия, защото името си прилича. Напомни ми за детството. Накара ме да мисля, че това дали сме държава-сателит на друга не зависи от политическия режим. Бяхме сателит на Съветския съюз и ние май нямахме избор, но защо в училище осъзнавахме това? Мексико е сателит на САЩ. Там трябва да приемеш за адекватен учител по английски и най-смахнатият американски турист, защото те работна виза не плащат. А от детството си спомням как от Инспектората дойде 1 другарка с много златни пръстени и трябваше да пишем преразказ на разказ на Йовков. Оказа се, че само 1 полубългарче-полурусначе е използвало сегашно историческо време, а ние тъпаците минало преизказно. Да, но учителката ни цяла седмица ни бе преподавала да използваме минало преразказно. И колко похвално, че това дете от смесен произход е с руса главица (макар че бях виждала руският родител, който бе тъмен, а русотата бе на българския такъв). След някой и друг ден малкото дете изплю камъка, че знаело за посещението на инспекторката. Та за нас, простите и в болшинство тъмни и изгорели от слънцето българчета ни прощрака всичко. Там 1 дебела годеница на мексиканец с руса глава и американски произход ни заплаши, че с нашата конкуренция ще си навлечем яда на мачото й, който не умееше да си сдържа нрава. Но не и идваше на ума, че тя там работеше незаконно. На канадците мексиканците рядко се дават, понеже им взели на безценица мините. Но от САЩ идва гражданството, което желаят и което е лесно: просто майка ти трабвало да те роди там.
(Следва продължение.)