Постинг
31.12.2016 22:40 -
Моята Коледа и Нова година в Китай
Обикновено в Китай не се празнува нито Коледа, нито 1-ви януари (няма и звук от пиратки, които обаче озвучават китайската Нова година). Но все пак те се отбелязват, както каза една моя китайска приятелка, „поне заради бизнеса“. Търсенето на добра покупка на хора от Запада по това време е възможност за повече търговски отношения с Китай.
Но далеч от търговията животът в един китайски студентски град е още по-наситен с различни обичаи. Почитането на другия и неговите традиции е част от него. За тази година не бих издала какво правя, но ще ви кажа как посрещнах миналата Коледа и Нова година. И противно на очакванията за страна, където се поздравява с „Ял ли си?", в Китай нито липсват отрупани магазини, нито целогодишно продаване на прясна храна.
Може би трябва да започна с Коледната гощавка с любезното домакинство на администрацията на университета, където преподавател е съпругът ми: ще видите маса с въртяща се част, която обикаля с примамливите си многобройни ястия и всеки може да си взема и прехвърля в индивидуалната чиния. Но как се прави китайски банкет и какви са правилата? От следващите ми обяснения ще стане ясно откъде идва българският израз „номерът на китайката“ (за който китайците не знаят), който означава: да не се напиеш при банкет. Банкетите в Китай са винаги с домакин и заместник-домакин по 1 бройка за всеки, т.е. домакинът вдига тостове и той е точно срещу вратата, но далеч от нея; докато заместник-домакинът е непосредствено до вратата и с лице към домакина. Зам.-домакинът ще замести домакина по вдигане на тостове, ако на домакина му се наложи да излезе за малко или изцяло да напусне банкета. Т.е, ако сте в Китай, никога не сядайте до вратата (точно с гръб към нея) и диаметрално противоположно на нея - тези места са за вашите китайски домакини, които имат представа какви тостове ще изискват. Нашата гощавка бе с разходи, поети от университета, но другата роля на заместник-домакина е и тази: да е до вратата, за да предотврати измъкване на гост, който не си е платил сметката. Тостовете по-скоро ти напомнят за опит да видят колко носиш на алкохол, подканват те доста да пиеш, докато нашите китайски сътрапезници тогава все се измъкваха от тази задача. Аз съвсем не на шега отказах да пия и взех да си пълня чашата с чай нарочно, за да възпрепятствам пълненето от китайските ми сътрапезници на алкохол. Но казват, че номерът бил да си вземеш дебела попивателна салфетка за скришно изливане на алкохол върху нея, която наричаш „китайка“ и оттук идвало „номерът на китайката“.
Ето как изглеждаха ястията от банкета - не търсете десерт, такъв просто няма на китайските банкети:
Ето как изглежда Бъдни вечер и Нова година с мое готвене на примитивно малка фурна, микровълнова печка и добър котлон:
Моя украса:
На Нова година при друга чужденка:
Из големите китайски магазини има и храна „западен стил“. В Китай има повечето традиционни малки хлебчета от житено брашно и готвени на пара, а не такива:
А хамбургерите обикновено нямат сирене, защото китайците не обичат, освен соевия му вариант. Но в големите магазини има и европейски тип сирене.
Ето типична китайска храна:
Първо, китайски сладки с обилното присъствие на сусам, а до фунийките има твърди плитки, които вкъщи заливам с вода, за да станат като баклава:
(Има и много „тунквани“ сладки с малко шоколад, които не са скъпи, но като цяло китайците не си падат по шоколада.)
Ето как изглежда храна в китайски студентски стол (все пак има десерт, който в случая е парче пъпеш):
Отделно от това индивидуално плато има и индивидуална супа към същото меню - тук е може би с водорасли, яйца и друго:
А тук са житените бели хлебчета на пара с някое и друго пържено или многолистово мазно хлебче (най-отгоре е пърженото):
Разбира се, магазините са отрупани с много плодове и зеленчуци, някои от които не познавах. Но за това - друг път.
А сега: весело посрещане на Новата година!
Но далеч от търговията животът в един китайски студентски град е още по-наситен с различни обичаи. Почитането на другия и неговите традиции е част от него. За тази година не бих издала какво правя, но ще ви кажа как посрещнах миналата Коледа и Нова година. И противно на очакванията за страна, където се поздравява с „Ял ли си?", в Китай нито липсват отрупани магазини, нито целогодишно продаване на прясна храна.
Може би трябва да започна с Коледната гощавка с любезното домакинство на администрацията на университета, където преподавател е съпругът ми: ще видите маса с въртяща се част, която обикаля с примамливите си многобройни ястия и всеки може да си взема и прехвърля в индивидуалната чиния. Но как се прави китайски банкет и какви са правилата? От следващите ми обяснения ще стане ясно откъде идва българският израз „номерът на китайката“ (за който китайците не знаят), който означава: да не се напиеш при банкет. Банкетите в Китай са винаги с домакин и заместник-домакин по 1 бройка за всеки, т.е. домакинът вдига тостове и той е точно срещу вратата, но далеч от нея; докато заместник-домакинът е непосредствено до вратата и с лице към домакина. Зам.-домакинът ще замести домакина по вдигане на тостове, ако на домакина му се наложи да излезе за малко или изцяло да напусне банкета. Т.е, ако сте в Китай, никога не сядайте до вратата (точно с гръб към нея) и диаметрално противоположно на нея - тези места са за вашите китайски домакини, които имат представа какви тостове ще изискват. Нашата гощавка бе с разходи, поети от университета, но другата роля на заместник-домакина е и тази: да е до вратата, за да предотврати измъкване на гост, който не си е платил сметката. Тостовете по-скоро ти напомнят за опит да видят колко носиш на алкохол, подканват те доста да пиеш, докато нашите китайски сътрапезници тогава все се измъкваха от тази задача. Аз съвсем не на шега отказах да пия и взех да си пълня чашата с чай нарочно, за да възпрепятствам пълненето от китайските ми сътрапезници на алкохол. Но казват, че номерът бил да си вземеш дебела попивателна салфетка за скришно изливане на алкохол върху нея, която наричаш „китайка“ и оттук идвало „номерът на китайката“.
Ето как изглеждаха ястията от банкета - не търсете десерт, такъв просто няма на китайските банкети:
Ето как изглежда Бъдни вечер и Нова година с мое готвене на примитивно малка фурна, микровълнова печка и добър котлон:
Моя украса:
На Нова година при друга чужденка:
Из големите китайски магазини има и храна „западен стил“. В Китай има повечето традиционни малки хлебчета от житено брашно и готвени на пара, а не такива:
А хамбургерите обикновено нямат сирене, защото китайците не обичат, освен соевия му вариант. Но в големите магазини има и европейски тип сирене.
Ето типична китайска храна:
Първо, китайски сладки с обилното присъствие на сусам, а до фунийките има твърди плитки, които вкъщи заливам с вода, за да станат като баклава:
(Има и много „тунквани“ сладки с малко шоколад, които не са скъпи, но като цяло китайците не си падат по шоколада.)
Ето как изглежда храна в китайски студентски стол (все пак има десерт, който в случая е парче пъпеш):
Отделно от това индивидуално плато има и индивидуална супа към същото меню - тук е може би с водорасли, яйца и друго:
А тук са житените бели хлебчета на пара с някое и друго пържено или многолистово мазно хлебче (най-отгоре е пърженото):
Разбира се, магазините са отрупани с много плодове и зеленчуци, някои от които не познавах. Но за това - друг път.
А сега: весело посрещане на Новата година!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
