В днешно време образованието в училище се третира като нямащо връзка с бизнеса и че не те прави готов със знания за професията или за определена длъжност. Инвестицията на бизнеса в образованието на подрастващите е и един вид подготвяне на собствени кадри, но в променяща се постоянно икономическа среда и преместване на бизнеса не може да се гарантира какво ще се случи след много години. Увеличаването на периода на обучение, било то като регламентирано висше образование или курсове извън системата, понякога изкуствено намалява броя на търсещите работа.
 Като контраст на това мога да си спомня как учителите ни стимулираха някога да учим "Учете, защото не се знае дали и кога ще ви потрябва". В обучението ми по педагогика, което не бе отдавна, ни убеждаваха, че най-успешни в бъдеще са тези деца, които са изучавали много и различни предмети - защото при нужда само няколко предмета ще надделеят, но не се знае кои. И тук може би има проблем в образованието: днес учителят трябва да убеди учениците защо това ще им потрябва. Често пъти се казва: "Добре, де, като завърша това, какво ще работя, като го имам?" (Дори не подлагат на съмнение дали ще го завършат ;-)). Това отношение се изразява и от интервюиращите за работа и собствениците на бизнес - те или ще изразят съмнение, че качеството на обучението не е точно насочено и съобразено с изискванията на бизнеса, или то е над необходимото, което няма да им гарантира желаещ за под нивото му работа. Постоянно отхвърляният кандидат за работа се депресира, научава последната "мода" в интервютата, след това печели гръмко място, на което е имало много кандидати; и в течение на времето или губи работа, или става даващият съвети на новите, който ще ги "открехне", че този работодател има скрити тъмни страни, докато в същото време кани работодателя си на гости. Ако сте дълго време губещият на интервюта, когато ви се усмихне щастието, то нека това да не е единствено заради модата в интервютата.
 Ето някои въпрси, които човек се опитва да очертае, когато е в дълго или кратко търсене на работа:
1. Трябва ли да съм с много добри знания в областта и да изчакам в търсенето на работа, докато съм убеден, че имам такива?
 Такъв въпрос лесно може да се контрира с друг въпрос: "Ами, ако това учене на знания продължи години, трябва ли да чакам и стоя без работа и как ще се издържам до тогава?" Разбира се, че не е необходимо да знаете всичко и като заучено да го повтаряте. Освен това има и неща, които трябва да научите за работодателя от неговия сайт и други източници. Искреният отрицателен отговор на въпрос на конкретна ситуация как да я разрешите, може да стори точно обратното: да ви помогне да получите работното място или да ви насочи към следващо по-успешно интервю с друг работодател, ако помолите или за малко помощ (подсказване) от интервюиращия, или да ви обясни какво решение предлага той, а Вие какви подобрения и допълнения след това можете да предложите.
2. Как биха ми помогнали многостранните и различни знания и трябва ли да ги изтъквам?
  Това е въпрос и за цялостната устременост в професионално ниво, дори в търсенето на среда от хора на работното място. Вие имате много и различни, макар и не всеобхватни знания по всичките сфери, от които се интересувате. Интересите, допълнителните знания и хобитата могат да изместят въпросите за личния Ви живот. А това е много добре. Може, разбира се, да попаднете на интервюиращ, който завистнически ще отбележи, че това няма общо с работата и то след като той самият е задал въпроса за това. По правило в автобиографията се споменава за тези допълнителни знания, но в мотивационното писмо се конкретизират само тези за съответната работа, докато останалите знания се загатват като плюс за бъдещо развитие и бъдеща полезност за фирмата.
 3. Попадам на агресивни или неслушащи интервюиращи, какво да правя?
 Имате следния случай: дълго време се подготвяте за уговорено интервю. Пристигате и интервюиращият непрекъснато набляга, че нито опитът Ви, нито образованието Ви отговарят, дори не се интересува от Вас, а Вие така се надявахте, че той ще Ви чуе и ако не сега, друг път ще Ви има предвид за друго място. Ако интервюиращият е прекалено самонадеян, поискайте най-спокойно да Ви плати разноските за транспорт. Тук той или ще се опита да омекне, или наистина ще Ви плати, а може и да се опита след интервюто да злослови по Ваш адрес - как изтръгвате с нахалство пари. Но злобата му всъщност ще Ви направи реклама пред други хора - че не се предавате. Ако омекне с агресивността си, но е все така самонадеян и не Ви чува, кажете, че смятате, че един ден можете да бъдете полезни във фирмата и да не се колебае да Ви се обади, като тук Вие прекъсвате разговора и напускате, но с вежливото намекване, че не прекъсвате нито контактите с него, нито с фирмата.
 В никакъв случай не нападайте интервюиращия, поне не физически и словесно с изостреност, защото не е хубаво да си печелите врагове.
 4. Знайте, че и работодателят се лъже и ако той се обърне този път, вече с опит поради бързо отказал се одобрен кандидат, към Вас, не го критикувайте за това!
 На интервю с "втори шанс" за работодателя най-добре е да не намеквате за случилото се с предния кандидат. От страна на самия работодател е грозно поведение, ако самият работодател отвори въпрос за напусналия кандидат или вече служител, особено назовавайки го с обидни епитети.
5. Доколко работодателят взима под внимание личния ми живот - семейно положение?
  В този тип въпроси се случва и работодателят да намесва личния си живот - разпитва кандидата дали университетът на квалификацията му е добър и какви са таксите, за да запише детето си там. Такива изказвания интервюиращият не трябва да подхвърля дори на шега! Ако се съмнява дали кандидатът е с истинска диплома, то може да го накара да разкаже в свбодно изложение без подканване и прекъсване за университета си и после да сравни думите му или пък да направи предварително проучване.
 Много кандидати се оплакват, че не ги взимат на работа, защото имат малки деца. Ако сте убедени, че това не Ви пречи, просто кажете, че има кой да се грижи за тях, като не е необходимо да казвате кой е той и къде живее. Ако работодателят много настоява да разбере, можете на свой ред да кажете, че личният Ви живот не го интересува, защото в такъв случай той също трябва да каже колко деца има и кой се грижи за тях. Но от личен опит зная, че отказът, мотивиран с личната ангажираност на кандидата е просто желание бързо да му събщят, без много разправии и церемонии, че просто са избрали друг кандидат. Така че не приемайте обезателно семейната Ви ангажираност като причина. Замислете се колко несемейни са били отхвърлени, заради това че нямат гърла за хранене! Или колко хора изтъкват задлъжнялостта си като причина да бъдат назначени. Животът обаче не прощава шантажа на лична основа - нито кариеристите, нито кръшкачите от работа поради несемейни и семейни причини са щастливи. Дори, когато сте отдавна на работното място, избягвайте прекалените хвалби за децата си - нали не искате да навредите на детето си след години, когато търси работа във фирмата Ви или свързани такива, всички да си мислят, че са му под нивото и не могат да му осигурят полагащата му се заплата и важност?